— Разбира се — кимна сухо той и добави поучително — След употреба оръжието задължително се почиства. Иначе острието става на петна. Ако си решила да си създадеш навик да убиваш хора, трябва да запомниш това.
Без да бърза, Оуен взе една кърпа от тоалетната масичка и грижливо избърса кръвта от острието. Прокара пръст по ръба и вдигна вежди.
— Е, поне е остра. — Върна й камата и попита делово: — Къде я носиш?
— В ръкава. — Пен прибра малката кама в ножницата й. — Но нямам намерение да превърна употребата й в навик. Честно казано, не я нося почти никога. Мама ни научи как да се защитаваме. Пипа ме помоли да я взема и се радвам, че я го слушах.
За няколко мига гласът й звучеше както преди. Поведението и настроението й постоянно се променяха и той все още не можеше да разбере какво се крие зад това изненадващо посещение.
Дали да продължи да я дразни?
— Моля те, Пен, просвети ме. — Тонът му беше недвусмислено ироничен. — Защо си се качила на конския сал с цялата онази паплач, която го използва? Само за да ме изтръгнеш от сладките обятия на съня ли? Не ми се вярва…
Пен нямаше намерение да му даде пряк отговор.
— Знам, че не си имал достатъчно време за сън, но се надявах да те заваря готов за тръгване.
— Аха… — Оуен започна да разбира и това никак не му хареса. — Значи си дошла да ме изпратиш до разклона за Хай Уайкомб? Да се убедиш, че наистина ще тръгна?
— Почти отгатна — отвърна Пен колебливо. — Дойдох, за да те придружа дотам.
Оуен загуби ума и дума. Пен го дразнеше, възбуждаше, забавляваше и объркваше — но до вчера никога не го беше разгневявала. Сега видя спокойното й, решително изражение и проумя, че тя не му оставяше свободно пространство за действие. Щеше да го принуди да направи онова, което искаше. Както тя го искаше.
Да, двамата бяха сключили споразумение, но той не очакваше, че тя ще го впрегне като вол в плуга и ще го подкарва с остена.
— Нека първо да изясним нещо — започна бавно той. — Прав ли съм в предположението си, че ти се съмняваш дали ще изпълня задълженията си?
Пен не допусна да бъде измамена от тона му. Съзнавайки, че го е обидила, тя побърза да обясни:
— Не е това, Оуен, наистина не. Смятам, че трябва да бъда там — това е причината. За мен това е въпрос на живот и смърт, докато за теб е само част от договора ни. Нужна ми е твоята помощ, но осъзнах, че трябва и аз да поема своята част.
— Как ще оставиш принцесата сама толкова дълго време? — Още преди да изрече подигравателния въпрос, той разбра, че Пен е уредила всички подробности.
— Вече се погрижих за това — отвърна небрежно тя.
Чукане на вратата прекъсна разговора им. Оуен се обърна рязко и отвори без следа от обичайната си овладяност. На прага застана Седрик с кана гореща вода и леген.
— Отведох коня на милейди в обора. Тя каза, че ще пътуваме в провинцията, сър. — Погледът му се плъзна покрай Оуен към Пен, която се взираше в огъня.
— Остави водата, Седрик, и веднага приготви конете. Веднага, чуваш ли! — изсъска Оуен.
— И коня на милейди ли?
— Да, и коня на милейди! Лейди Брайънстън се връща в Гринуич Палас. Джон Райдър ще я придружи. Кажи му веднага да оседлае коня си.
— Да, сър. — Седрик остави каната и легена и хвърли заинтересован поглед към Пен. Кратките указания на господаря му бяха знак, че Оуен Д’Арси беше опасно близо до изблик на гняв, и Седрик съвсем логично предположи, че причина за това е дамата.
— Не — каза Пен веднага щом вратата се затвори зад момчето. — Аз тръгвам с теб, Оуен.
— Не ставай смешна! — Той изсипа горещата вода в легена. — Това е напълно излишно. Мога и сам да се справя с твоя случай. Ще се върнеш в Гринуич. Синът на мистрес Райдър ще ти осигури достатъчна защита на конския сал.
— Не. — Пен остана напълно спокойна. — Никой друг не може да го направи за мен. Нужен ми е спътник като теб и…
— Тя се поколеба и продължи предпазливо: — Нужен ми е и професионалният ти опит. Аз ти помогнах, сега трябва ти да ми помогнеш.
Оуен потопи една кърпа в горещата вода и я сложи върху лицето си. Тонът й не допускаше компромиси и това го вбесяваше, но все пак намери сили да направи методично както винаги утринния си тоалет. Сложи кърпата на шията си и започна да точи бръснача на кожения ремък.
За свое разочарование, Пен забеляза, че интимността на действията му я безпокои — интимност, която се задълбочи, когато той започна да се бръсне. Филип носеше брада, по-точно красива триъгълна брадичка, която подхождаше на лицето му. Тя се опита да задържи образа на Филип, да си припомни дните, когато го гледаше да се бръсне, и бавно си възвърна самообладанието. Правеше това за него. За общото им дете.