— Много хубаво, че носиш със себе си всичко необходимо — отбеляза разумно Пен. — Ще стигнем в Хай Уайкомб едва утре, значи довечера можеш да се посветиш на задълженията си.
Тя се поколеба, но взе решение да продължи. Можеше само да се надява, че гласът й не трепери.
— Сигурно ще се радваш на свободната вечер… Ще напишеш доклада си, все едно къде ще отседнем… за нощувка. Аз няма да ти правя компания.
Това би трябвало да е достатъчно.
Оуен нахлузи ръкавиците си и черните му очи светнаха развеселено.
— Така ли? — промърмори той, обърна се и излезе пръв от стаята.
Пен се уви в наметката си и го последва надолу по тясната стълба. Чувстваше се объркана. Разговорът не бе минал според плановете й. Вероятно трябваше да му каже направо, че нейните планове не се покриват с неговите и че той не бива да храни напразни надежди.
Мистрес Райдър чу стъпките им по стълбата и излезе забързано от кухнята.
— Значи заминавате за няколко дни, сър?
— Да. Ще се върна много скоро.
— Аха. Седрик вече спомена за това. Нашият Джон е готов да придружи дамата. Пен дари кръчмарката със сияйна усмивка.
— Няма да се наложи, мистрес. Аз тръгвам с кавалера.
Жената я погледна смаяно.
— Но кавалерът каза…
— Заблудил съм се, мистрес Райдър — прекъсна я решително Оуен. — Отначало не можех да разбера правилно ситуацията.
Пред портичката стоеше млад мъж и държеше Уилям за юздата. Кротка кобила с широк гръб пощипваше от сухата зимна трева покрай оградата. Седрик върза чантата на Оуен на седлото на великолепен вран жребец. Кафез с пощенски гълъб бе оставен на земята до дребното конче на пажа.
Пен се запъти към коня си.
— Много ви благодаря, мастър Райдър, но няма да имам нужда от услугите ви. Вече обясних на майка ви. Но бъдете така добър да ми помогнете да възседна коня си.
— Остави, Джон, аз отговарям за дамата — намеси се Оуен, още по-весел отпреди. — Хайде, лейди Брайънстън! — Той я хвана през кръста и я вдигна с един замах на седлото.
Пен едва не извика. Подобно отношение беше допустимо само за женени хора! Но всичко стана толкова бързо, че беше по-добре да си замълчи. Тя намести десния си крак над рога на дамското седло и разпростря полите си. Уилям изцвили и замята глава.
Кавалерът смръщи чело.
— Поведението на този кон не ми харесва. Не можа ли да вземеш по-добър?
— Той е най-бърз — защити го Пен. — Сметнах, че най-важното е бързината…
— Прекаленото бързане води до забавяне — отбеляза Оуен и отново се намръщи. — Това е стара мъдрост, която многократно се е потвърждавала.
— Уилям е много добро животно — побърза Пен да оправдае любимеца си и посегна към юздите. — Няма да ви бавим, кавалере. Обещавам ви.
— Никога не забравяй, че тръгваш по свое желание — отвърна сухо той. — И че носиш отговорност за коня си.
Без да се бави, Оуен възседна врания жребец и пое по тясната уличка. Седрик застана до него, а Пен беше принудена да язди зад тях.
12
— Колко жалко, че не можахме да се видим с Пен поне за малко — повтори за десети път Гуинивиър, когато слезе от седлото в двора на Холборн. Градската резиденция на семейството представляваше скромна, но солидна къща, обградена с високи зидове. В сравнение с големите, разкошни постройки, издигнати през последните години по двата бряга на Темза, тя беше едва ли не бедна. Гуинивиър и Хю презираха новобогаташите, които излагаха богатството си на показ — богатство, в голямата си част присвоено от онези, които бяха загубили властта и влиянието си по време на управлението на Тюдорите.
Въпреки това никой в Лондон не си позволяваше да твърди, че щом живеят в такъв скромен дом, семейство Кендъл нямат средства. Гуинивиър отдавна бе споделила голямото си богатство със съпруга си, освен това използваше юридическите си познания и опита си в счетоводството, за да води и умножава общото им имущество.
— Принцесата явно е сериозно болна — каза Пипа, която беше яздила редом с майка си. — Щом иска Пен да стои през цялото време при нея. — Младата дама приглади полите си и сведе глава, за да скрие погледа си. Защо не можеше да лъже по-добре? Но досега не й се бе налагало да лъже и мами, значи не можеше да има опит в тези неща.
— Много бързо се върнахте! — Робин слезе по стълбата да ги посрещне. — Смятах, че ще останете по-дълго при Пен.
— За съжаление Пен трябва да стои до леглото на принцесата — разказа Ан на големия си брат и важно поклати глава. — Принцесата каза, че нямало да оздравее, ако Пен не е до нея.
— Стига, Ан! — намеси се сърдито Пипа. — Принцесата не се изразява така драматично. Пен ни изпрати вест, че не може да излезе от покоите на принцесата. Нямаше смисъл да останем в двореца, след като мама не можа да посети нито Пен, нито принцесата.