— А и дукеса Съфолк беше там! — допълни с многозначителна усмивка Ан. — Затова побързахме да се измъкнем, преди мама да е влязла в разговор с нея.
— Такива неща не се говорят пред хората, Ан — укори я меко Гуинивиър и се запъти към входната врата.
— Но Робин не е чужд човек! — защити се разгорещено момичето. — На него мога да казвам всичко.
— Това е вярно, но все пак е недискретно — намеси се баща й и я бутна пред себе си към къщата.
Робин остана на стълбището и изгледа Пипа с намръщено чело.
— Искането на принцесата е дошло твърде внезапно. Пен се забавляваше така добре на празника на тримата крале, че никой не би я помислил за сериозно разтревожена.
— Може би вечерта всичко е било наред — промърмори Пипа и мина покрай него, за да влезе в къщата. — Мери я повика в покоите си рано сутринта.
Колкото повече говореха по темата, толкова по-голяма ставаше опасността да се издаде, особено пред Робин.
— Трябва да напиша няколко писма.
Без да се бави, тя изкачи тясната стълбичка, която водеше км стаята й на последния етаж.
Ала не й остана много време да събере мислите си. Едва успя да поздрави малката сребърносива котка, която я очакваше, свита на кълбо на перваза на прозореца. Лунна светлина, на същата възраст като брат си Мускатово орехче, беше много по-жива и подвижна от него въпреки многобройните раждания. Стройното гъвкаво животно затвори очи и повдигна брадичка в очакване на обичайните милувки.
На вратата се почука бегло и Робин влезе устремно в стаята на сестра си.
— Не бива така, Робин, можеше да ме завариш по риза! — укори го Пипа, която седеше с котката си на пейката под прозореца.
— Вървях по петите ти — отговори Робин. — Знам, че не си имала време дори да свалиш ръкавиците си. — Робин, който винаги беше общувал непринудено с доведените си сестри, беше същият и сега. Остана до вратата и зарови ръце в гъстата си коса, която стърчеше на всички страни. — Къде е Пен?
Пипа го погледна стреснато. Котката реагира недоволно и младата жена побърза да продължи с милувките.
— Нали ти казах: Пен бди до леглото на принцесата.
— Нещо не е наред — отговори упорито Робин. — Мен не можеш да заблудиш, Пипа. Ще ми кажеш ли какво става?
Пипа нежно подръпна ушенцата на Лунна светлина. Щеше да изпита огромно облекчение, ако можеше да сподели товара си. Освен това беше сигурна, че Робин при никакви обстоятелства няма да предаде Пен. От друга страна обаче… Робин беше враждебно настроен към кавалер Д’Арси и двамата с Пен се караха заради кавалера вече няколко седмици… Ако обаче бягството наистина беше свързано с мъртвото дете на Пен, Робин сигурно щеше да й обясни как е възможно Оуен Д’Арси да е забъркан в тази работа.
— Ако ти кажа истината, няма да ти хареса — рече тя след кратък размисъл.
— Д’Арси ли е замесен? — попита веднага той.
Пипа кимна.
— Пен каза, че са си уговорили тайна среща. Четири дни страст.
— Страст! — изпухтя отвратено Робин. — Пен никога не би изрекла тази дума… Това е нечувано!
Пипа сви рамене.
— Обаче е вярно. — И продължи като на себе си, сякаш думите й не бяха предназначени за ушите на Робин: — Според мен Пен има други планове. Тайната среща е само претекст.
Робин впи поглед в лицето й, сякаш искаше да я хипнотизира.
— Претекст за какво?
Пипа вече гореше от желание да се довери на Робин, да чуе мнението му. Все така тихо тя обясни:
— Страх ме е, че е свързано с детето й.
Робин пребледня като смъртник.
— Пак ли?
— Аз не вярвам, че е преодоляла болката си — рече Пипа. — Престана да говори за това, защото всички ние се тревожехме и започвахме да я разубеждаваме — но дълбоко в сърцето си е убедена, че е права.
В стаята се възцари тишина. Пипа разбра, че не беше сама в предположението си — Робин също не вярваше, че Пен се е освободила от своята фиксидея. Тя помълча малко и с обичайната си прямота реши да засегне един аспект от темата, за която никой не смееше да говори.
— Робин, смяташ ли, че е възможно… Понякога се питам…
— Какво? — прекъсна я остро Робин. Пипа никога не обикаляше като котка около горещата каша.
Сестра му го погледна и шумно пое въздух.
— Питам се дали има нещо вярно… във фиксидеята на Пен, искам да кажа.
Робин я зяпна смаяно.
— Какво говориш, Пипа?
Тя срещна твърдо невярващия му поглед.
— Много добре знаеш за какво говорим, Робин. Защо Пен продължава да държи на убеждението си, ако няма абсолютно нищо вярно? Нашата сестра не е загубила ума си, Робин. Тя е най-разумният човек, когото познавам — по-разумна е дори от теб, Робин.