— Време е да тръгваме — нареди строго той, сякаш краткият миг на интимност не се беше състоял. — Стига, Седрик, ще преядеш и конят няма да издържи тежестта ти. Върви в обора и кажи да доведат конете отпред. Лейди Брайънстън е намерила заместник на неспокойния Уилям.
Седрик се прехвърли през пейката и посегна към шапката си. Забърза навън, като се опитваше да я изтупа от праха.
— Ей сега ще дойда — каза Пен. — Няма да се забавя.
— Клозетът е до кокошарника — съобщи Оуен. — Дай да ти държа палтото.
— Благодаря ви, кавалере! — Тя направи дворцов реверанс и забърза към задната част на кръчмата.
Клозетът беше само една тъмна, воняща дупка в задния двор и Пен не остана дълго там. Излезе отпред и завари Оуен да преглежда новия й кон. Набито животно с широк гръб и спокойно държание. Не се възпротиви, когато Оуен вдигна краката му да провери подковите с върха на камата си.
— Добре е подкован — отбеляза доволно той, щом приключи огледа. — Мисля, че ще издържи и по-дълга езда.
— Имам известни познания за конете — отговори остро Пен.
Оуен кимна, без да коментира държанието на Уилям и неспособността му да остане спокоен сред оживеното движение.
— Да те вдигна ли или предпочиташ да стъпиш на онзи пън?
Пен неволно попипа тила си. Припомни си как я бе вдигнал сутринта и потръпна.
— Ще стъпя на пъна.
— Както желаеш! — Оуен даде знак на оборския ратай да отведе коня до пъна и се метна на гърба на врания си жребец.
Пен възседна коня си. Бяха му сложили нейното седло й тя не го чувстваше съвсем чужд, но мина малко време, преди да свикне с хода му. Движеше се сравнително бавно и след като размени няколко думи със Седрик, Оуен изравни коня си с нейния.
— Имаме време — каза той. — Седрик ще препусне напред, за да ни наеме стаи в „Бул“.
Пен наостри уши да чуе в думите му самодоволство или снизхождение, но не чу нищо такова. Кавалерът беше внимателен и отзивчив, сякаш я бе поканил да се разходят в парка.
Миналата вечер беше сокол с човка на хищна птица и остри, неумолими нокти. В кръглата стая зад стенния килим ноктите му се отвориха и тя се понесе на вълната на желанието, завладяна от магията на мъжа с маска.
В този светъл, студен следобед обаче кавалерът беше сърдечен, дружелюбен и мил като по-голям брат. Като Робин.
Пен отново попипа с върховете на пръстите си мястото, където я бе докоснал.
Не, не беше като Робин. Този мъж нямаше нищо общо с Робин!
13
Когато стигнаха до голямото, богато село Джерардс Крос, луната тъкмо се бе подала между облаците, които се носеха го небето. Пен се бе опитала да узнае от Оуен как смята да проведе разследванията в Хай Уайкомб, но той даваше кратки, неясни отговори. А когато заговори за собствените си представи, той само я погледна и поклати глава. Изглеждаше готов да говори за всичко друго, само не и за онова, заради което бяха тръгнали на път.
Накрая Пен замлъкна, а Оуен не правеше никакви опити да започне разговор. Пен усещаше, че той тайно се забавлява — но да съм проклета, ако започна да му се моля да ми обърне внимание, закле се тя. През последния час, докато постепенно падаше мрак, двамата яздеха мълчаливо и Пен се улови, че мечтае… Вечеря, буен огън в камината, горещо мляко с бренди, подправено с канела и индийско орехче, а после в мекото легло…
Последната картина я изтръгна от мечтанията. Без да иска, тя хвърли поглед към мълчаливия си спътник, благодарна за падналия мрак — защото бузите й изведнъж пламнаха.
Оуен веднага забеляза погледа й.
— Уморена ли си?
— Малко е да се каже уморена — отговори Пен колкото можеше по-хладно. Този човек очевидно умееше да чете мисли!
— Е, краят вече се вижда. — Оуен посочи с камшика си голямата постройка, която се издигаше малко настрана от главния път. Кепенците на прозорците бяха отворени и светлината, която падаше през тях, пронизваше сгъстяващия се здрач. Конят на Пен се разбърза, сякаш бе усетил обора, и враният жребец на Оуен последва примера му.
— Ако Седрик се е справил добре, ще ни посрещнат както трябва. — Оуен я погледна изпитателно. — Впрочем, мисля, че е най-добре да те представя за своя сестра. Ще обясним, че отиваш в Оксфорд при роднини.
Пен моментално забрави смущението и умората си.
— Но ние изобщо не приличаме на брат и сестра — изсмя се подигравателно тя. — Мислех си, че първокласен шпионин като теб може да измисли нещо по-оригинално.
Оуен се поклони подигравателно от седлото.