— Прощавай, но и аз съм уморен. Спал съм само два часа. Защо ме събуди в този престъпно ранен час?
— А аз изобщо не съм спала — изсъска в отговор тя и веднага си пожела да си бе замълчала.
— Не си спала? — Оуен вдигна едната си вежда, но изражението му остана неразгадаемо в мрака. — Защо?
За щастие не й се наложи да отговори, защото попаднаха в осветеното място пред странноприемницата и двама ратаи дотичаха от мрака, за да поемат юздите на конете.
Пен се опита да мобилизира последните си сили, за да слезе сама от седлото, но краката отказаха да й служат и тя не се възпротиви, когато Оуен я вдигна и мълчаливо я сложи на земята.
Той застана до нея, без да сваля ръката си от кръста й. За момент никой от двамата не се помръдна, после той се наведе и пошепна в ухото й:
— И защо не си могла да спиш, Пен? Какви мисли са те измъчвали?
Тя се поколеба. Погледът му я пронизваше и тя отново изпита чувството, че той чете мислите й.
— Лоши мисли — отговори тя колебливо! — Има много неща, които не ми позволяват да заспя, кавалере. Предстои ми да узная истината за съдбата на детето си. — Тя отстъпи крачка назад. — Хайде да влезем.
Той я последва в топлата, светла кръчма. Посрещна ги лично огромният собственик, чието зачервено лице издаваше, че много харесва собствените си питиета. Гласът му идеше от дълбоко, сякаш от дъното на бъчва с порто.
— Добре дошли в „Бул“, сър, милейди! — Той се поклони дълбоко. — Какво ще кажете за една чашка за затопляне?
— Аз искам да се кача веднага в стаята си — прекъсна го бързо Пен. — Бих искала гореща вода и да ми поднесете вечерята в стаята.
— Разбира се, мадам. Ще изпратя Мери да ви помогне. Тя ще се погрижи и за багажа ви.
Пен се огледа безпомощно. Не бе помислила, че се поставя в много неловка ситуация, като влиза в почтена странноприемница без багаж. Не носеше със себе си дори четка за коса.
— Знаете ли, докато обядвахме, някой открадна чантата на сестра ми от седлото на коня — намеси се спокойно Оуен. — Занесете моята чанта в нейната стая. — Той се обърна към Пен и се усмихна окуражително. — Скъпа, можеш да вземеш всичко.
— Много ви благодаря, сър — отговори тя и направи реверанс.
Той протегна ръка и я улови под брадичката по начин, който съвсем не беше братски. Вдигна лицето й и тя се принуди да срещне топлия, настойчив мъжки поглед. На устните му заигра едва забележима усмивка, в очите му пламна обещание. Докосването му направи кожата й свръхчувствителна.
— Ще вечеряме заедно. Изпрати ми слугинята, когато си готова да ме приемеш.
— Много съм уморена, братко — възрази тя и направи крачка назад.
— Въпреки това трябва да се нахраниш добре — отвърна небрежно той. — Освен това трябва да обсъдим плановете си за утре.
— Нали не искаше да говорим за това? Цял следобед не си отвори устата.
— Все още не бях обмислил плановете си — обясни той съвсем тихо. — Но сега можем да ги обсъдим… на вечеря.
Пен се почувства като червейче на рибарска въдица. Не можеше да му се развика пред кръчмаря, който ги наблюдаваше с интерес.
— Както желаеш, братко — отговори подчертано тя, докато погледът й изпускаше искри. — Все пак разговорът ни не бива да трае дълго, защото може да захлупя лице в супата. — Кимна му и се запъти към стълбата.
— Отведете дамата горе, а на мен донесете канче ейл в кръчмата — нареди Оуен.
— Веднага, сър! Заповядайте оттук! Мадам! — Кръчмарят чевръсто изкачи стъпалата пред Пен и отвори вратата към просторна стая. — Надявам се да ви хареса, мадам!
— О, да, много е хубаво.
— Ще пратя Мери да ви донесе чантата на негово благородие. — Мъжът се поклони почтително и излезе.
Пен окачи наметката си на куката до вратата, огледа се и въздъхна.
Тя не искаше да му възразява. Усилията да се сдържа я изтощаваха. Но не можеше да си позволи да се поддаде на желанието. Това означаваше предателство спрямо Филип и спрямо мисията й. Не можеше да постави собствените си потребности пред тези на детето.
Беше много близо до истината — инстинктът й го подсказваше. Още от сутринта имаше свръхестествено предчувствие.
На вратата се почука. Влезе миловидна млада жена с пътната чанта на Оуен. Следваха я трима силни момци с голямо дървено корито и няколко ведра топла вода.
— Господарят каза, че искате баня, мадам — рече младата жена и направи реверанс.
— Да, благодаря. — Пен освободи плитките си от мрежата и изчака момчетата да сложат коритото пред огъня и да го напълнят с топла вода. Усмихна се на младата жена и попита:
— Ти си Мери, нали?
— Да, мадам, на вашите услуги! — Слугинята провери дали всичко е наред и прогони мъжете с властен жест. Един от тях й намигна и тя се изчерви.