— Лейди Пен — изрече Оуен тихо, но с недвусмислена настойчивост.
Младата жена спря на прага и го погледна въпросително през рамо. Откъде знаеше името й? Никой не ги беше представил официално. Той се приближи, улови брадичката й и преди тя да е отгатнала намерението му, устните му се впиха в нейните.
— Простете — пошепна дрезгаво той. — Отдавна исках да го направя.
— Какво странно желание! — извика Пен. — Защо, за бога?
Оуен очакваше възмущение, свенлива уплаха, гняв или поне смущение. Вместо това получи само чисто учудване и намек, че май си е загубил ума. Няколко пъти беше прилагал този момент на изненадата и винаги бе успявал — но този път бе претърпял пълен провал.
Той я погледна втренчено и изведнъж присви очи.
— Нямам представа — отвърна бавно. — Простете ми!
— О, няма какво да ви прощавам — отговори през смях Пен и махна небрежно. — А сега ви моля да ме извините.
Тя мина покрай него и излезе в коридора. Оуен Д’Арси остана в библиотеката, необичайно смутен. Трябваше да обмисли какви методи да приложи оттук нататък, за да спечели доверието на дамата. По дяволите! В никакъв случай нямаше да й позволи да му се надсмива!
2
— Знаеш ли, току-що имах много странна среща — започна Пен веднага щом видя Робин, който я очакваше на стълбището към галерията. Все още се смееше, макар и малко принудено. Когато непознатият я целуна, тя се слиса, но сега изпитваше и дълбока възбуда, която я смущаваше.
— Много се забави — укори я Робин и смръщи чело.
— Какво те засяга колко време ми трябва за личните ми нужди! — извика Пен с добре изиграно възмущение.
Робин сви рамене и се примири с поражението. Каквото и да беше намислила, Пен явно нямаше желание да го посвети в намеренията си.
— За каква среща говориш?
Пен се огледа и посочи една далечна прозоречна ниша.
— Да отидем там. — Тя прекоси залата с необичайна бързина.
Робин я следваше по петите с нарастващо любопитство. Днес сестра му излъчваше необичайна енергия. Досега беше твърдо убеден, че двойната трагедия в живота й я е лишила от цветността, която толкова обичаше. След загубата на детето си Пен беше само бледа сянка на жизнената, весела млада дама, която познаваше от детството й. Днес обаче е различна, каза си той. В галерията бе усетил нетърпението й и бе разбрал, че й е попречил да свърши нещо важно — въпреки че се бе зарадвала да го види. А сега изглеждаше възбудена, очите й бяха по-големи и блестящи, по-живи от много месеци насам. Това беше прекрасно — сестра му отново беше способна да изпитва чувства.
В прозоречната ниша никой не им пречеше, шумът и суетнята в залата не ги смущаваха. Пен се загледа навън, към осветената от множество катранени факли нощ. Факлите бяха поставени на определени разстояния по алеите в градината, които слизаха към водата. Освен това по заснежените пътеки крачеха тържествено факлоносци и очертаваха най-прекия път до кея, на който бяха спрели десетки семейни лодки, фенерите им бяха като ята от светулки.
Робин се облегна на стената и пъхна ръце в джобовете на официалния си жакет на сини и златни ивици, без да помисли, че рязкото движение беше пагубно за фината коприна.
— Странна среща? — повтори отново той.
— О, да! — Пен се обърна към него и виновно поклати глава, сякаш напълно бе забравила за какво говореха. — Всъщност не се е случило нищо особено. Но наистина беше малко странно. Горе ме пресрещна мъж, който ми каза, че ме намира интересна и ме е последвал. А после… — Тя млъкна смутено и очите й заблестяха още по-силно. — Той ме целуна. По устата, сякаш сме приятели или… или… — Не можа да каже на Робин, че целувката беше като на любовник. — Не мога да си представя защо иска да флиртува с мен — продължи тя и се опита да се засмее, но не беше в състояние да скрие вълнението си. — Ако не бе казал името ми, щях да си помисля, че ме е сбъркал с Пипа. Тя е единствената от семейството, която обича да флиртува.
Робин потвърди този факт с решително кимване, но не се спря върху него, тъй като беше много учуден от начина, по който Пен бе реагирала на целувката на непознатия. Тя се опитваше да омаловажи случилото се, това беше ясно, но именно то бе станало причина за възвръщането на жизнеността й, за блясъка в очите й. Очевидно срещата не беше оставила неприятни впечатления у нея, защото явно не очакваше от него братско възмущение от нежеланата интимност на непознатия.
— Кой беше мъжът? — попита с интерес Робин.
— Никога не съм го виждала, но той знаеше коя съм. Може би си го срещнал на стълбата… ти си слизал, той се е качвал.
Робин се замисли. Наистина бе минал покрай някого, но беше задълбочен в мислите си и не го погледна.