— Ще ви помогна да се съблечете, мадам.
— Благодаря ти. — Пен се остави в сръчните ръце на Мери и много скоро се освободи от роклята.
— Какво прекрасно нещо — пошепна Мери, поглади оранжевото кадифе и изтърси внимателно фустата.
— Най-добре я изчеткай и после я изглади — нареди Пен и вдигна плитките си на темето, за да не ги намокри.
— Веднага ще се погрижа, мадам.
— Би ли ми донесла чаша вино? Смятам да остана по-дълго във водата.
Мери направи реверанс и отиде да донесе виното от кухнята. Пен се излегна в коритото и затвори очи. Не искаше да мисли за нищо. Мери й донесе виното и тя отпи голяма глътка, после отново затвори очи. Трябваше да събере сили за предстоящата битка. Битка, която щеше да води преди всичко със себе си.
Когато часовникът удари осем, Пен се стресна. Мери каза колебливо:
— Помислих, че сте заспала, мадам, и не исках да ви събудя.
— Май наистина бях задрямала. — Пен остави празната чаша на пода, стана и се уви в хавлията, която й подаде Мери.
Слугинята беше сложила пред огъня ниска маса с две столчета. Всичко беше готово за вечерята й с Оуен.
Тя се подсуши бавно, уви се в суха кърпа и прегледа какво имаше в пътната чанта на Оуен. Можеше да облече копринената риза за смяна, но тя й стигаше едва до коленете. „При сегашните обстоятелства не мога да вечерям с него полугола“ — помисли си тя и се ухили. Той непременно щеше да го схване като подкана. Ако облечеше нощницата му, щеше да изчезне в нея — това със сигурност беше по-добре.
Пен облече простата бяла нощница и извади фуркетите от вдигнатите си плитки. Разплете ги и се опита да ги приглади с пръсти. В чантата на кавалера нямаше четка и трябваше да ходи рошава. Внезапно си спомни утрото в таверната на мистрес Райдър, когато се бе опитала да се среши с пръсти, и се разтрепери.
— Можеш вече да донесеш вечерята, Мери.
Младата слугиня излезе и Пен пристъпи към прозореца. Отвори го, наведе се навън и пое дълбоко студения вечерен въздух. Луната и звездите се бяха скрили зад облаците. След шума и суетнята на Лондон тук беше много тъмно и тихо. Пен се обърна едва когато Мери влезе в стаята с тежка табла.
— Вечерята, мадам! Препечени стриди, фазан с кисел сос и тортички с пудинг. — Момичето изброи ястията с видимо задоволство и нареди съдовете на масата. — Готвачката каза, че се е потрудила, за да угоди и на най-изтънченото небце.
— О, моето изобщо не е претенциозно… Това е истинска празнична вечеря! — Пен кимна признателно. — Умирам от глад.
— Милорд Д’Арси определи менюто, мадам — обясни Мери, излезе и след малко се върна с бутилка бургундско и две чаши. Вдигна бутилката и заяви гордо: — От най-доброто ни вино! Вашият брат лично го избра.
Бутилката и чашите заеха почетните места на малката маса.
— Много ти благодаря, Мери — усмихна се Пен. — На принцесата ли са те кръстили?
— Да, мадам — отговори момичето и се поклони.
— Родителите ти явно са лоялни поданици — отбеляза одобрително Пен. — Хубаво име.
Момичето се изчерви и отново се поклони.
— Би ли предала на брат ми, че съм готова да го приема — помоли Пен, опитвайки се да прогони мисълта, че изобщо не беше готова да се пребори с Оуен Д’Арси.
Мери огледа за последен път наредената маса, кимна одобрително и излезе да доведе кавалера.
Пен наля вино в двете чаши. Гъстата червена течност запламтя в сиянието на свещите като рубин на слънце. Устата й се напълни със слюнка. Откъде можеше Оуен да знае, че препечените стриди са любимото й ядене? Или беше щастлива случайност?
— Влез — извика тя, когато на вратата се почука. Обърна се с чаша в ръка и посрещна спътника си с — както се надяваше — хладна и учтива усмивка.
Той застана на прага и я огледа одобрително. Макар че коленете й се разтрепериха, тя се обърна към масата и подреди наново приборите, поставени с такава грижливост от Мери.
— В тази нощница се губиш — отбеляза Оуен с усмивка. — Защо не взе ризата?
— Не съм свикнала да седя на масата с голи крака — отговори Пен и веднага съжали, че бе изрекла тези думи. Забеляза пламналото желание в очите му. Усмивката му стана още по-широка и изрази недвусмислена покана.
Тя се покашля и продължи колкото можеше по-безучастно:
— Кавалере, трябва да ви поздравя с отличния избор на ястията.
— Някак си предусетих какво ще ти хареса — отбеляза той и се приближи с бързи, тихи стъпки. Сложи ръка под брадичката й и я целуна по устата. После зарови пръсти в разпуснатата й коса и я драпира около лицето. — Днес си по-красива отвсякога, любов моя. Умората ти отива. — Очите му пламтяха от страст.