Велики боже! Как щеше да издържи това мъчение?
— Не мога да си представя откъде знаеш какви ястия обичам. — Пен се обърна и посегна към другата чаша. — Вино, сър?
— Благодаря, мадам — поклони се церемониално той и пое чашата. Отпи и я погледна над ръба. В очите му светеше разбиране. — Няколко пъти съм те наблюдавал да се храниш и изборът ти ми направи впечатление — обясни той. — Обикновено избираш месо от гърдите на птицата, не се докосваш до говеждото, но никога не пропускаш стридите. — И се засмя, зарадван от собствената си наблюдателност.
— Трикове на шпионин — обвини го Пен.
— Или на влюбен.
— О, не — възрази решително тя. — Един момент на слабост не ни прави любовна двойка, сър. — Седна на едното столче и го покани с жест да се настани срещу нея. — Хайде да вечеряме. — Взе лъжицата за сервиране и вдигна капака на купата със стриди.
— С удоволствие. — Оуен седна срещу нея и я погледна втренчено. — За мен не беше момент на слабост, Пен, а извор на блаженство.
— Значи нямаш в какво да се обвиняваш — рече тихо тя, разчупи парче ечемичен хляб и го намаза дебело с масло. Трябваше да използва разума си като оръжие, за да му устои. Оуен вдигна вежди и си отряза парче от фазана. Сложи го в чинията си и каза:
— По принцип се старая да не правя нищо, за което после ще се обвинявам.
Пен хапна от стридите и въздъхна доволно.
— Готвачката е много добра — отбеляза тя. — Отдавна не бях яла толкова вкусни стриди. Пресните пъстърви от местните реки също са много вкусни. Би трябвало да ги опиташ, докато сме тук.
Оуен допълни чашата си и я погледна изпитателно. Май нямаше да постигне нищо със словесни престрелки.
— Значи ти се поддаде на моментната си слабост, Пен? Защо? Не оставяш впечатление на жена, която лесно губи самообладание.
Пен си отряза от печения фазан и го заля със сос.
— Може да съм пила повечко — предположи тя. — Освен това в деня на тримата крале хората изоставят скрупулите си и правят невероятни неща. Такава е стародавната традиция. Вероятно общото веселие ме е завладяло…
— О, Пен… — Оуен поклати укорително глава. — Мога да понеса доста неща, но не ми сервирай такива очевидни неистини.
— Това е отговорът ми, кавалере! — Тя го погледна строго през масата. — Няма ли най-после да обсъдим какво ще правим утре? Как ще разпитаме хората от списъка?
— Да караме подред. Имам такъв навик — отговори спокойно той, наведе се и сложи ръце върху нейните. Натисна достатъчно силно, за да не му се изплъзне.
Пен отново изпита странното чувство, че онази част от тялото й, която влизаше в съприкосновение с неговото, престава да съществува самостоятелно. Щом се докоснеше до тялото му, тя се сливаше с него, топлината му ставаше нейна.
— Пен? — попита тихо Оуен.
— Не — отговори твърдо тя. — Не искам.
Оуен отдръпна ръцете си. Изражението му беше настойчиво, очите му — пронизващи и Пен се почувства гола. Нямаше къде да се скрие. Истинските й мисли и чувства бяха изложени пред него.
— Не ме лъжи, Пен. Можеш да ми кажеш, че си решена да не се любиш с мен, и ще ти повярвам. Но не се опитвай да ме убедиш, че не ме искаш.
Тя бе загубила съпруга и детето си. Това беше достатъчно болка за цял живот. Не можеше да понесе повече. Не можеше да обича шпионин — той беше като блуждаеща светлина, която искаше да я примами в блатото на страданията и измамата. Не можеше…
— Е, добре — кимна решително тя. Гласът й беше само дрезгав шепот. — Реших да не го правя.
Оуен седеше неподвижен с ръце върху масата.
— Ще ми кажеш ли защо?
„Защото имам цял куп причини!“ — искаше да му изкрещи тя, но се хвана за онази, която можеше да обясни най-лесно и на която той трябваше да повярва.
— Не знаеш ли? — извика тя в пристъп на добре дошъл гняв. — Вие ми натрапихте това решение, кавалере, но нашето споразумение е почти изпълнено. Щом изпълните своята част от уговорката, повече няма да ви видя доброволно.
— Момент… — опита се да заговори той, но тя помете протеста му с рязко движение.
— Оуен, аз не ти вярвам. Истината ли казваш, когато твърдиш, че французите ще подкрепят претенциите на Мери за трона? Или лъжеш, за да си осигуриш помощта ми? А дори и случаят да не е такъв, твоето правителство би могло всеки момент да промени становището си.
Тя приглади нетърпеливо къдриците, нападали по лицето й.
— Ако настъпи промяна, ще ме уведомиш ли? — попита предизвикателно. — Ще ми кажеш ли, че ситуацията е различна и сведенията ми вече не служат на интересите на принцесата? Не, разбира се, че не. — Тя отговори на собствения си въпрос с презрителен тон. — Не мога да се отдам на мъж, на когото не вярвам… на мъж, който използва мен и моето отчаяние за користните си цели. Вие сте достоен за презрение, кавалере!