Обърканите сънища се стопиха и Пен повярва, че вижда Филип пред себе си съвсем ясно, сякаш е отново до нея.
Тя въздъхна дълбоко и се запита дали се е събудила от чувство за вина. Предаваше ли паметта на Филип, като се любеше с Оуен? Обмисли този въпрос много внимателно, сякаш опипваше с език болен зъб. Ала не откри оголен нерв.
Филип не би искал тя да прекара остатъка от живота си като тъгуваща вдовица. Беше време да преодолее болката си. Щом откриеше истината за детето си, можеше да остави миналото и да заживее в настоящето.
Тя обхвана коленете си и опря брадичка върху тях. Смъртта на Филип бе дошла толкова внезапно и жестоко, практически от днес за утре. Докато се радваше на добро здраве и изглеждаше силен и бодър, на следващия ден…
Някой почука на вратата и тя му извика да влезе, сигурна кого ще види. Оуен влезе с голям вързоп в ръце. Пен му се усмихна сънено.
— Липсваше ми. Успя ли да свършиш работата си?
— Да, дори поспах един час — засмя се той. — Но не очаквах да се събудиш толкова рано. — Остави вързопа на раклата в края на леглото и отвори прозореца. В стаята нахлу слънчева светлина.
— Господи! Нима е толкова късно? — Пен скочи стреснато.
Оуен отиде до леглото, наведе се над нея и нежно помилва бузата й. Във въпросителния му поглед светна страх. Тя улови ръката му.
— Имаш ли угризения на съвестта, любов моя?
— Не — отговори решително тя. — Никакви угризения на съвестта. Никакво чувство за вина.
Пен беше абсолютно честна. И беше права, че той се бе възползвал от праволинейността й, за да й натрапи пакта с дявола.
Пен се плъзна от леглото, застана пред него и го прегърна. Усети биенето на сърцето му под голите гърди, вдъхна дълбоко мъжествения аромат на кожата му. Това беше само прегръдка, тя не искаше повече и Оуен реагира по същия начин: притисна я до себе си и я целуна по главата.
След малко тя се отдръпна и вдигна глава към него.
— Изглеждаш загрижен.
— И наистина съм — отвърна той с разкаяна усмивка. — Рядко ми се случва да поставям под въпрос веднъж взети решения, но ти, любов моя, си на път да преобърнеш живота ми с главата надолу.
— Това комплимент ли беше?
Все още усмихнат, той поклати глава.
— Не знам, Пен… наистина не знам.
— Поне кажи добре ли се чувстваш? — попита настойчиво тя.
Оуен отстъпи крачка назад.
— И това не знам. Може би е добре за душата ми, но не е добре за равновесието му.
Без повече обяснения той се наведе да разпали огъня. Пен вдигна от пода смачканата нощница и се уви в нея, за да се предпази от утринния хлад, докато наблюдаваше сръчните му, опитни движения и се наслаждаваше на овладяната сила на мъжкото тяло. При това се питаше какво има предвид той, като говори за равновесие; но нещо я възпря да го попита, не на последно място и защото имаше чувството, че ще чуе неща, които не иска да узнае.
Затова потърси по-безобидна тема, за да наруши внезапно надвисналото мълчание. И тогава забеляза вързопа върху раклата.
— Какво си донесъл?
Когато съчките пламнаха, Оуен се изправи.
— А, да. Обмислях какво ще правим днес и като си спомних твоята… хм… решителност, разбрах, че няма да седиш тук и за ме чакаш търпеливо, докато разпитвам хората от Хай Уайкомб.
— Разбира се, че няма да чакам — потвърди веднага тя и в гласа й звънна раздразнение.
Кавалерът пристъпи към нея.
— Помисли малко — помоли той и обхвана раменете й. — Ако историята е… грозна… никой няма да пожелае да я разкаже в твое присъствие. Надявам се, че това ти е ясно?
— Прав си, но не мога да седя и да зяпам в огъня, докато ти вършиш цялата работа.
— Работа ли? — Оуен вдигна едната си вежда.
— Ами да, това си е работа — настоя тя. — И аз искам да участвам. Все пак става въпрос за моето дете.
— Случайно предвидих точно тази реакция. — Оуен приседна на раклата. — Седрик е горе-долу с твоя ръст, така че взех резервните му дрехи. По-точно, убедих го да ти ги преотстъпи за един ден. Той не беше много доволен, но се съгласи. Смяташ ли, че ще изиграеш добре ролята на май слуга?
Очите на Пен засвяткаха.
— Разбира се! О, Оуен, това е блестяща идея! — Тя пое панталона, ризата и жакета и ги размаха въодушевено. — Така ще мога да те придружа и да чуя какво ще кажат хората. Ако се сетя нещо важно, ще ти подсказвам тихичко какви въпроси да зададеш. Но какво ще правим с косата ми? — сети се внезапно тя и лицето й помръкна.