Оуен взе един кичур от гъстата кестенява коса, нави го на китката си и я дръпна към себе си.
— Ще я сплетеш стегнато и ще я вдигнеш на темето. После ще нахлупиш шапката на Седрик — така че почти да скрива очите ти, и ще се стараеш да се държиш на заден план, както подобава на слуга. Който те е погледнал веднъж, няма да те погледне втори път.
Пен го погледна със святкащи очи и обяви с добре изиграна сериозност:
— Точно такова решение очаквах от един първокласен шпионин!
Оуен не се зарази от веселостта й.
— Може би си права, Пен, но искам да разбереш едно. Ако застрашиш разследванията ми, аз ще спра веднага и ще считам моята част от споразумението за изпълнена. Вдругиден ме очакват в Лондон. Това е единственият ни шанс. Разбра ли ме?
— Разбира се — отговори нетърпеливо тя. — Разбира се, че няма да застраша разследванията. Ти за каква ме смяташ?
— За най-своенравната жена на света — отговори той и я дръпна още веднъж за косата, за да опре глава на гърдите му.
— Дъщеря на майка си — промърмори извинително Пен и вдигна лице, за да получи целувката, която заслужаваше.
Оуен впи устни в нейните и дълго не се отдели от нея. Целувката ги завладя напълно и когато той най-сетне се отдръпна и освободи косата й, Пен попипа смаяно устните си — бяха подути като след ужилване от пчела.
— Само си представете какво ще стане, ако някой ви види да целувате така своя паж, кавалере! Божичко, какви слухове ще плъзнат!
Оуен избухна в смях и се запъти към вратата.
— Ще обуеш твоите си ботуши. След закуска ще се срещнем пред обора.
Веднага щом той излезе, Пен позвъни на Мери и я помоли да й донесе нещо за закуска.
— Най-добре хляб и студено месо и канче светла бира, моля те — каза тя и нареди дрехите на Седрик на леглото. Мери зяпна смаяно.
— За бога, мадам, нима ще облечете мъжки дрехи?
— Разбира се — отговори спокойно Пен. — Когато се върнеш, ще ми кажеш дали ми отиват.
— Но това е неприлично — извика възмутено Мери. — Вие сте християнка, при това високопоставена дама, и не е редно да се разхождате преоблечена като момче!
Пен се ухили дръзко.
— Бъди послушно момиче, Мери, и ми донеси закуската.
Тази сутрин в Лондон беше студено и локвите по улиците бяха замръзнали. Робин не забелязваше великолепното яркосиньо небе, нито свежия въздух, очистен от гадните миризми на града. Не се чувстваше добре и мрачно си признаваше, че самият той си е виновен. Предишната вечер се бе опитал да потуши угризенията на съвестта си с няколко канчета ейл и бе прекарал неспокойна нощ.
Пен или щеше да го намрази за онова, което възнамеряваше да направи, или щеше да му бъде благодарна до края на дните си. Но той се бе заклел да открие всичко, което се знаеше за кавалер Д’Арси. В случай, че Пен беше успяла да въвлече кавалера в своята фиксидея за детето, тя му бе доверила нещо, което човек доверява само на много интимен приятел. Все едно дали страстта беше двигател или следствие от тази връзка, сестра му беше в опасност. Не можеха да имат доверие на Д’Арси.
Ако кавалерът имаше тъмни тайни, испанският посланик Симон Ренар със сигурност щеше да е осведомен за тях. Той знаеше, че Д’Арси работи за Дьо Ноай — имената на големите шпиони бяха публична тайна и всеки посланик беше длъжен да знае колкото може повече за агентурата на противника. Естествено, това още не означаваше, че Ренар ще се съгласи да сподели знанията си с незначителна личност като Робин Дьо Босер.
Робин остави коня си под надзора на един ратай в обора зад високата къща на испанския посланик в Чийпсайд и бе пропуснат да влезе от скромно облечен мъж с мрачна физиономия. Явно всички в къщата подражаваха на посланика.
Мъжът придружи посетителя до салон, в който тежките завеси и тъмната ламперия създаваха мрачна атмосфера, ненарушавана дори от косо падащата през оловните прозорци слънчева светлина. Единственият светъл елемент беше весело пращящият огън. Робин застана благодарно пред камината и се опита да стопли задните си части.
Макар че Ренар бе отговорил много любезно на писмото му с молба за разговор, Робин беше нервен и не очакваше чудеса. Тъкмо изтриваше овлажнелите си ръце с не особено чистата си кърпа, когато вратата се отвори. Той се стресна и бързо напъха кърпата в джоба си, но половината остана да виси като смачкан, влажен парцал. Посланикът огледа внимателно своя гост. От вниманието му не убягна нищо: от загрижените очи до небрежно прибраната в джоба кърпа. Но той знаеше доста неща за Робин Дьо Босер — много повече, отколкото младият мъж предполагаше, — и изпитваше интерес към него. Робин беше високо ценен в дипломатическите среди заради бързия ум и честността си. Вероятно някой ден щеше да му бъде полезен.