— Добре дошъл, приятелю — кимна любезно Ренар. — Моля, заповядайте! Желаете ли чаша вино?
Робин промърмори няколко благодарствени думи и се отпусна тежко на предложения стол. Ренар наля вино във венециански кристални чаши и подаде едната на госта см. Седна срещу него и кръстоса краката си в елегантни обувки.
— Е, какво може да направи Симон Ренар за Робин Дьо Босер? — Гласът му беше тих, той говореше с лек акцент. Въпреки усмивката, погледът му беше остър и пресметлив.
След глътка вино Робин си възвърна смелостта. Той се покашля и заговори направо:
— Проявявам интерес към Оуен Д’Арси, сър.
— Аха! — Ренар кимна замислено. — Радвам се, че не увъртате. Оценявам го. Но се питам защо се обръщате точно към мен.
Младият мъж се замисли за миг. Не можеше да измами Ренар. Всеки опит за лъжа щеше да завърши с провал, да не говорим, че посланикът щеше да се ядоса — а това не беше от полза за начинанието му.
— Сигурен съм, че испанският посланик е информиран за първокласния френски шпионин — отговори той кратко.
Ренар се изсмя дрезгаво.
— Продължавайте в същия дух, приятелю. Какво по-точно ви интересува?
Най-добре да продължи откровено, както беше започнал.
— Оуен Д’Арси ухажва упорито несъщата ми сестра Пенелопи, лейди Брайънстън. Аз съм много загрижен за сестра си и искам да бъда сигурен, че онзи човек не й мисли злото.
Ренар кимна отново и замислено отпи глътка вино.
— Значи въпросът е частен?
— Да, сър.
— Е, можем да изхождаме от тезата, че зад всичко, което прави Оуен Д’Арси, се крие професионален интерес — започна посланикът. — Той не прави нищо без определено намерение, а неговите намерения са тясно свързани с тайните дипломатически ходове на Франция. Щом ухажва дамата, със сигурност го прави по нареждане на Дьо Ноай.
Робин разклати виното в чашата си.
— Това и очаквах. Но се питам дали не знаете и нещо за личния живот на Д’Арси, сър.
— Нещо, което би накарало дамата да се обърне към друг обожател, така ли? — попита с усмивка посланикът.
— Точно така, сър.
Ренар замълча. Докато въртеше чашата между пръстите си, в кристала се улови слънчев лъч и засвятка във всички цветове на дъгата. Естествено, Ренар можеше да даде на Робин Дьо Босер всички желани от него сведения и по този начин да го задължи към себе си, което можеше да му бъде безкрайно полезно. Освен това не съществуваше опасност да застраши крехкото равновесие между френското и испанско посолство в двора на Сейнт Джеймс, като събуди спомена за един стар скандал, при който не ставаше дума за държавни дела, а за по-специален случай: отдавнашна история, подхранвана от клюки и злобни слухове, но не напълно измислена.
Той заговори бавно, продължавайки да върти чашата между пръстите си.
— Ще ви разкажа нещо от миналото. Какво ще правите с него, си е ваша работа. И така… Имало някога един млад мъж с благороден произход, много умен и надежден. Живеел във френския двор. Майка му била от Уелс, дама с най-благородна кръв — ако това понятие изобщо е приложимо към онази варварска смесица от кланове и племена. — Ренар се намръщи отвратено.
— Баща му обаче бил роднина на дук Дьо Гиз и тясно свързан с кралския дом. Младежът живеел предимно във Франция и рядко посещавал родината на майка си. Бил възпитан за придворен, макар че имал таланти и в други области, и не криел, че висшата аристокрация му е скучна. Младият човек имал нужда да работи, да работи с ума си.
Испанецът се надигна, посегна към бутилката и доля чашите. Робин очакваше с нетърпение продължението на разказа.
— Когато дошло времето, младият човек си взел съпруга. Още от началото било ясно, че двамата не си подхождат, обаче бащата и кралят одобрили връзката им. — Ренар вдигна рамене. — Младежът не могъл да устои на този голям натиск. Освен това дамата имала огромна зестра. — Посланикът се отпусна отново на стола си и приглади копринения си панталон. — Както казах, младият мъж не криел отвращението си от придворния живот — както не криел и неодобрението си от лекомислието на съпругата си. Така започнал да прекарва все повече време в Бургундия, където имал имения. Само доверени хора знаели, че използва пребиваването си там, за да работи като кралски шпионин. Бил… и още е много добър, вероятно най-добрият в занаята, и не познава скрупули, когато трябва да получи определена информация.
Ренар почука по чашата си и кристалът издаде ясен звън. Робин го наблюдаваше, възхитен от играта на стройните пръсти и от многозначителните намеци в историята.
— Съпругата му си останала в двора. Инспекциите на имотите му непрекъснато се удължавали. Придворните често клюкарствали за отчуждението на двойката. Жената била красива и имала купища пламенни обожатели. Възхищението е изкусително, поне в Париж, където дискретните афери са всекидневие. — Ренар направи движение с ръка, което означаваше: „Какво може да се очаква от лекомислен двор като френския?“