Испанският посланик явно не проявява разбиране към чуждите нрави, помисли си Робин, но кимна в знак на съгласие, защото познаваше строгия морален кодекс на Карл V. Не за първи път чуваше испанец да се подиграва на лекомислието на французите.
— Жената родила две деца, момче и момиче, и нашият приятел бил много нежен баща. В двора започнали да говорят, че искал да компенсира очевидното равнодушие на майката. За нея децата били само пречка. Твърдяла, че майчинството прави от жената матрона — а тя за нищо на света не искала да се превърне в матрона.
Ренар отново направи пауза, отпи глътка вино и продължи:
— Естествено, говорело се много за любовните истории на жената — тя оставала твърде често сама и обичала да флиртува. Мъжът приемал приказките за изневерите на съпругата си с равнодушие. Когато си бил у дома, се държал като нежен, грижовен баща. Така продължило доста време, но един ден дошъл обратът. Мъжът заявил, че е хванал жена си на местопрестъплението.
На устните на посланика заигра тънка усмивка.
— Трябва да знаете, че никой във френския двор не вярвал, че тя си има любовник. Клюкарствали просто така, за удоволствие. Нямало никакви признаци за изневяра… а и се смятало, че жената е твърде глупава, за да поддържа дискретна афера. Според клюкарите липсата на ум била основната причина за равнодушието на съпруга й към нея. Толкова по-изненадващо дошло разкритието.
Робин се наведе любопитно към домакина си и стисна здраво столчето на чашата. Посланикът отново отпи глътка вино.
— Колкото и учудващо да било разкритието, то било надминато от жестокостта на отмъщението му. — Той се наведе и остави чашата си на малката масичка. — Любовникът, който според слуховете избягал полуоблечен от спалнята, не бил назован. Мъжът го нарекъл страхливец, не посмял да се изправи пред съперника си и да чуе неизбежната покана за дуел. Това било разбираемо. Нашият човек е известен фехтовач и никой не смее да излезе насреща му. Това е тъкмо случай да ви предупредя. — Ренар кимна многозначително на Робин.
Младият мъж се изчерви, но не коментира.
— Мъжът се развел, разделил се публично с жена си и децата и ги отвел някъде. Оттогава никой не е чувал нищо за тях.
— Нима е убил жена си? — пошепна ужасено Робин.
Ренар се усмихна и вдигна рамене.
— Може би. Носят се слухове, че я е пратил в далечен манастир в Пиренеите, в строг орден, чиито правила изискват бедност и мълчание. Ужасно съществуване за жена, за която луксозният и вълнуващ живот в двора е бит жизнен еликсир, която се е хранела от възхищението на мъжете. Може би е предпочела смъртта. Някои твърдят, че сама посегнала на себе си.
Робин не каза нищо. Не можеше да намери думи.
— Сигурно ще се съгласите с мен, че наказанието е било много жестоко — продължи гладко Ренар. — Дори за изневяра… ако изобщо е имало такава. — Той вдигна вежди и обясни: — Твърде малко хора вярват във вината й и твърдят, че тя я е оспорвала до последния си миг. Смята се, че мъжът е измислил обвинението, за да се отърве от нея. Говори се, че имал любовница.
Ренар отново вдигна рамене.
— Дори да я е имало, тя никога не се е появила. Във всеки случай мъжът продължил да се грижи за децата, макар че публично ги обявил за незаконни. Никой не знае къде ги е отвел, но се говори, че оттогава не ги е виждал. След шумния скандал той се откъснал напълно от обществото, което открай време ненавиждал. Станал практически невидим за френския двор и е забравен — защото французите притежават памет на комари! Появява се в Лондон и в другите европейски столици, когато работата му го изисква. Тук твърде малко хора знаят за черното му минало.
Ренар отново взе чашата си.
— Е, това бяха моите малки разкрития, приятелю. Както вече казах, можете да правите с тях, каквото искате.
Робин мълча по-дълго, отколкото позволяваше приличието, и едва успя да се овладее.
— Много ви благодаря, сър! — Очите му пламтяха, ръката му стискаше силно крехката кристална чаша.
Посланикът се засмя с разбиране.
— Това ли искахте да чуете, лорд Робин?
Младият мъж рязко вдигна глава.
— Може би, сър. Но не искам да причиня болка на хората, които обичам.
— О… в нашия свят това прави човека раним. И го застрашава. — Ренар стана и Робин също се изправи, разбрал, че го отпращат.