— Възможно е, но не съм го забелязал.
— О, да, забравих! Той се представи. Каза, че името му е Оуен Д’Арси.
Робин се обърна рязко и устреми поглед към навалицата от гости. Пен не биваше да забележи искрите в очите му, потръпването на устните му.
„Какво може да иска Оуен Д’Арси от сестра ми?“
— Познаваш ли го? — попита тихо Пен и зарея поглед в залата. Може би щеше да зърне някъде стройния тъмен мъж, който се появи така неочаквано и я извади от равновесие.
— Не — отговори Робин и се опита да се убеди, че не е излъгал. Не познаваше Оуен Д’Арси лично, но знаеше с какво се занимава. Той работеше в същата област, но с готовност признаваше, че не може да се мери с Д’Арси. Той беше един от признатите майстори в занаята и не забелязваше новаци като него.
— Не ми приличаше на англичанин — промълви замислено Пен. — Но не мога да се обоснова. Акцентът му не е чужд, просто гласът му звучи необикновено. Просто е по-различен от другите, това е.
— Виждаш ли го накъде?
Пен поклати глава.
— Не, но тук има толкова много хора, че е невъзможно да видиш всички. — Още не бе изрекла тези думи, когато разбра, че не са верни. Ако той беше в залата, тя щеше да го види. Оуен Д’Арси беше впечатляваща личност, тъмен и спокоен сред натруфените като пауни и крякащи като гъсоци мъже.
— Свекърва ти идва към нас — пошепна й Робин, очевидно облекчен, че могат да сменят темата. Пен не биваше да забележи, че самият той се интересува от Оуен Д’Арси. По отношение на него тя беше много чувствителна и той не биваше да й дава дори най-малък повод да прояви любопитство.
Младата жена се вцепени.
— Нямам какво да й кажа.
— Не би било зле да обмените някои любезности. — Робин се усмихна окуражително.
— Вече се поздравихме. — Преди Робин да е успял да я спре, Пен потъна в навалицата и го остави сам. Трябваше да стисне зъби и да поздрави достойно лейди Брайънстън. Знаеше колко зле се бе отнесла дамата с Пен и я мразеше от дън душа. И той, и семейството му смятаха, че е безчовечно, дето тя е погребала починалото бебе, преди да го покаже на майка му и да й позволи да го оплаче. Но днес беше гост в къщата й и беше длъжен да се държи прилично.
Когато дамата застана пред него, Робин се поклони учтиво. Синът й Майлс явно беше наследил от майка си не само масивната фигура, но и предпочитанието към разкошни одежди. Тази вечер лейди Брайънстън носеше рокля от ръждивокафява дамаска, обточена с кожи от сребърна лисица и обшита с диаманти. Като видя червените й коси, Робин заподозря, че под отрупания с бисери накит на главата се крие перука. Яркочервените й бузи със сигурност бяха изкуствено подсилени.
— Лорд Робин! — Лейди Брайънстън прие поклона му с кратко кимване. — Мисля, че видях Пен при вас.
Робин се огледа с добре изиграно учудване.
— Аз обаче не съм я виждал, мадам.
Лейди Брайънстън стисна тънките си устни.
— Имам да й кажа нещо. Предайте й, ако я срещнете.
— А не бих ли могъл да й предам, каквото имате да й съобщите? — попита Робин с безгрижен светски тон, за да скрие гнева и презрението си.
— Тя притежава нещо от Филип, което по мое мнение принадлежи на сегашния граф. — Лейди Брайънстън не беше особено умна, но умееше да прикрива коварната си хитрост и невероятната си алчност и да ги представя като интелигентност. Тя погледна Робин и в кафявите й очи светна омраза. Отново му кимна кратко и закрачи величествено към сина си и съпругата му, които продължаваха да играят карти.
— Мръсница! — изсъска Робин. Сигурно искаше да отнеме от Пен някой особено скъп спомен от Филип. Това беше типично за нея. Опита се да открие сестра си в навалицата, но не успя.
„Какво е искал Оуен Д’Арси от Пен?“ Естествено, беше възможно интересът му да е безобиден. Може би тя просто му харесваше. Робин би разбрал подобни чувства, но в същото време беше наясно, че Пен не е достатъчно атрактивна, за да заинтересува човек като Оуен Д’Арси. Нарече се подъл, задето мислеше по този начин, но трябваше да бъде искрен и да го признае. Очевидно с този стремеж към сближаване Д’Арси преследваше определена цел.
Не му беше трудно да отгатне какви са намеренията на първокласния шпионин. Макар и новак в шпионската дейност, той знаеше от какво се интересува френското посолство. Пен беше близка приятелка на принцеса Мери, а Д’Арси беше на служба при френския посланик. Който искаше да е осведомен за мислите и чувствата на Мери, за намеренията на испанския й братовчед, императора на Свещената римска империя, с когото принцесата поддържаше тайна връзка, можеше да потърси ключа при Пен. В настоящата, много объркана ситуация, когато кралят боледуваше и щеше да си отиде, без да остави наследници, французите бяха готови на всичко, за да проникнат в интимния свят на принцесата.