Тя кимна в знак на благодарност и пи жадно. Името Нели Уордъл стоеше най-отгоре в списъка в сметководната книга. Пен не познаваше жената, но както изглежда, селяните я познаваха под името баба Уордъл. Тя се опита да си спомни лицата, които се надвесваха над леглото й докато раждаше. Имаше ли между тях някое, което можеше да бъде на тази баба Уордъл?
Нямаше такова лице. Всички спомени от онази ужасна нощ се криеха в сенките на болката и страха.
Оуен се запъти към изхода. Кимването му й подсказа, че трябва да изпие бирата си и да го следва. Пен изпразни канчето и закрачи след него.
— Не ми се иска да оставя конете в онзи обор… невъобразимо мръсен е — пошепна тя.
— Баба Уордъл живее на около две мили извън селото, затова ще отидем с конете. Направо през полята. — Тонът му отново беше старият.
Пен не се нуждаеше от повече обяснения.
— Тогава отивам да ги доведа. — Тя направи кратък поклон и излезе бързо.
Пен изчака да възседнат конете и да излязат на междуселския път, и едва тогава попита:
— Научи ли нещо за другите от списъка? Познава ли ги някой?
— Не. Между тях няма нито един местен човек. Доколкото разбрах, не се ползват с добро име сред жителите на Хай Уайкомб.
— Във всички села наоколо е така. Не се срещат помежду си, освен в пазарните дни, и са много предпазливи дори когато се пазарят.
— Аха! — Оуен явно размисляше. — Би било полезно…
— Какво?
— Разделяй и владей! — цитира тържествено той, но не каза нищо повече. Пен го остави да размишлява. Нямаше смисъл да го тормози с въпросите, мислите и вероятностите, които напираха на устните й. Продължи да препуска след него през полята, докато стигнаха до ниска къщичка, заобиколена с градинка. Наблизо се виждаше езерце. По леда се хлъзгаха патици.
— Можеш да влезеш с мен. Ако познаеш жената, можем да бъдем сигурни, че е присъствала на раждането. Но трябва веднага да излезеш, защото и тя може да те познае.
Думите бяха изречени със спокойна решителност и Пен не възрази.
Двамата вързаха конете си за живия плет, за да си намерят по клоните нещо по-вкусно от сламата в обора. Оуен мина бързо по настланата с чакъл пътека и почука. Пен се скри зад широкия му гръб и сърцето й затрепери.
Вратата се отвори със скърцане. Появи се сбръчкана старица.
— Какво има?
— Мистрес Уордъл? — попита учтиво Оуен.
— Кой сте вие?
— Ескуайър Росколин — отговори Оуен с гласа от кръчмата.
Това е уелски! — сети се Пен. Чист уелски акцент. Не можа да види жената, защото вратата беше само открехната.
— Може ли да ми отделите малко време, мистрес? — Усмивката на Оуен беше топла и сърдечна. — Доколкото знам, сте имали брат в Хайгейт?
— Какво? — Вратата се отвори малко по-широко. — Нашия Нед. Какво става с него? — попита подозрително старата жена.
— Помоли ме да ви предам нещо. Аз съм адвокат — обясни Оуен. — Но по-добре е да влезем в къщата… навън е ветровито…
Макар и неохотно, баба Уордъл отвори вратата и Оуен влезе в чисто изметената стаичка — единственото помещение в къщата. Той хвърли бърз поглед през рамо и видя как Пен, която вече можеше да види ясно жената, застина на мястото си.
Да, баба Уордъл беше присъствала на раждането. Пен си спомни, че в ясните си моменти я беше виждала да се навежда над нея и да бърше лицето й с лавандулова вода.
Обзе я трескава възбуда, в която се примесваха страхът и отчаянието на миналото. Тази жена я бе видяла да ражда. Тя знаеше. Със сигурност знаеше нещо за детето й!
Оуен излезе след около половин час. Лицето му беше затворено, кесията му бе значително олекнала.
— Какво каза тя? — почти извика Пен, неспособна да се сдържа повече. — Знае ли какво е станало с детето?
Оуен поклати глава.
— Обясни ми, че не е присъствала на самото раждане… но беше убедена, че бебето се е родило мъртво.
Разочарованието я обгърна като задушаваща черна мъгла.
— Значи не си научил нищо…
— Не е точно така… — Оуен я погледна втренчено. Пен изглеждаше толкова отчаяна, лишена от живот и енергия. Затова побърза да допълни: — Ще направим още едно посещение и съм сигурен, че то ще даде повече плодове.
Пен кимна и възседна сиво-кафявата кобила.
— Къде отиваме? — попита тя, когато се отдалечиха.
— В Уайкомб Марш. Там живее жена на име Бетси Кошъм. Третото има в списъка.
— Бетси е получила за услугите си повече от другите жени — промълви Пен, който бе запомнила имената и сумите наизуст.
— Така е. Факт, който допълнително влошава мнението на баба Уордъл за Бетси Кошъм… — Оуен сръчно прекара коня си през дупката в живия плет на края на пътя. — Така ще съкратим пътя. — Говори ли ти нещо името мистрес Гудлоу?