Пен набръчка чело.
— Да, тя е доверено лице на лейди Брайънстън и има къща със собствена градина на територията на господарския парк. Отглежда билки. Лекува всички от домакинството.
— Присъствала ли е на раждането?
— Не си спомням точно… Но винаги я викаха, когато някой се разболяваше, затова вероятно не съм й обърнала внимание. Докато бях бременна, ми даваше някакво лекарство, защото постоянно страдах от гадене. Баба Уордъл спомена ли името й?
— Само бегло. Доколкото разбрах, местните хора не я обичат, също като Бетси Кошъм. И двете били от един дол дренки. За да използвам картинния израз на баба Уордъл — изскочили са от един и същи котел за вещици — добави той и поклати глава. — Простите хора често обвиняват лекуващите жени, че са вещици, но не можем да отречем, че дарбата да правиш добро също се тълкува като магьосничество. Но както и да е. Факт е, че между акушерките в Хай Уайкомб и онези, които бракониерстват в областта, цари съперничество.
— Затова ли баба Уордъл беше толкова приказлива?
— Да, и заради парите — обясни иронично той. — Казах, че й ги праща брат й Нед, който най-сетне си е спомнил, че има задължения към бедната си сестра.
— О, аз ще ти върна сумата — каза бързо Пен. — Взела съм достатъчно пари… но ги оставих с дрехите си в Джерардс Крос.
— Значи ни предстои да си разчистим сметките? — попита делово той, но Пен чу ясно тънката ирония.
— Точно така!
— Разбирам. Да си приспадна ли пари и за услугите?
— Те вече са изплатени — отговори Пен с принудена усмивка.
Оуен бе оцветил шегите си със спомена за случилото се между тях, за да повдигне настроението й, но не успя.
— Мислех, че миналата нощ сме разчистили тази сметка?
— Прав си — потвърди тихо Пен. — Направихме го. Само че дълбоко вкоренените навици не се премахват лесно.
— Вероятно — кимна хладно той.
Продължиха в мълчание до селцето Уайкомб Марш и Оуен спря без колебание пред доста голяма, представителна къща, отстранена от другите.
— Тук живее жена, която разполага със средства и избягва съседите си — установи той, сякаш говореше на себе си. Двамата слязоха от конете и ги завързаха за кола до градинската портичка.
— Ела с мен. Ако я познаеш, излез веднага.
Бетси Кошъм отвори при първото чукане. Жена на средна възраст, доста мърлява, тя измери Оуен с внимателен поглед на малките си светли очи.
— Какво желаете, сър? Имам всичко. Мога да ви набавя всичко.
— Ще позволите ли да вляза? — попита Оуен отново с уелски акцент.
Тя кимна и му отвори вратата. Хвърли хитър поглед към Пен и отново кимна.
— Влезте, влезте! — И демонстративно остави вратата отворена, за да влезе и Пен.
Бетси Кошъм се настани до голямата маса в средата на мрачната стая и огледа дръзко посетителите.
— Значи момичето е в трудно положение? Сигурно е от добро семейство, затова е дошло в мъжки дрехи при Бетси Кошъм? — Жената отметна глава назад и избухна в пронизителен смях. — Не можеш да ме заблудиш, момиче! Не и Бетси Кошъм!
Днес обаче ще си получиш заслуженото — помисли си Пен и се сви плахо в сянката, стараейки се да изглежда засрамена и нещастна. Не позна жената, но това не означаваше, че Бетси не е била при родилката. Можеше само да се надява, че билкарката няма да познае в бедно облеченото „момче“ лейди Брайънстън, която беше родила първото си дете с много болка и страдания. Оуен не реагира на самодоволството й.
— Зависи на колко месеца е. — Бетси стана и столчето й изскърца по настлания с плочи под. Отиде до една лавица и показа наредените там фиали и кутийки. — Откога си зле, момиче? Ако е по-малко от три месеца, ще се справим много бързо.
Пен поклати глава в нямо отчаяние, а Оуен отговори рязко:
— Шест.
— О, не вярвам! — извика сърдито Бетси. — Не съм виждала жена, която да е толкова стройна в шестия месец.
— То не е за нея, а за сестра й — обясни решително Оуен.
Бетси присви очи.
— Имам и нещо, което ще предизвика раждане. Дете на шест месеца няма да оживее.
Изведнъж Пен изпита такъв студ, че й прилоша. Ей сега щеше да умре — тук, в тази мръсна къща, пред тази ужасна жена, която приготовляваше смъртоносни питиета. Ами ако майката на Филип беше получила от Бетси „лекарство“ което да предизвика преждевременно раждане? Или бе изпратила мистрес Гудлоу?
— Ами ако бебето оживее? — осведоми се студено Оуен. — Ако е на повече от шест месеца и оцелее?
— Това вече не е моя работа — промърмори Бетси. Рязкото припламване на подозрение в малките й очички беше сигнал за тревога.