— Седнете на мястото си, Бетси — заповяда Оуен и посочи столчето. Тонът му беше недвусмислено заплашителен и атмосферата в стаята се нагнети още повече. Пен отстъпи още по-назад в сянката, а Бетси изпълни заповедта и погледна смаяно госта си.
— Много добре знаете, че ви засяга — продължи Оуен с копринено мек глас. — Да приемем, че преди около три години сте предизвикали преждевременно раждане на бебе в осмия месец, което е оцеляло и въпреки всички очаквания е останало живо. Как мислите, какво се е случило с детето?
Бетси пребледня като смъртник. Вдигна глава към Оуен и нервно облиза сухите си устни. Треперенето й се засилваше.
— Не разбирам за какво говорите.
— Така ли? — Оуен извади от жакета си кесия и я сложи на масата. Монетите зазвъняха тихо. После извади камата си от ножницата и я положи до кесията. — Мисля, че това ще освежи паметта ви, мадам!
Бетси гледаше втренчено камата и кесията, държани от елегантните бели ръце. Ръце на аристократ, но пълни със сила.
— Моля! Можете да избирате. Ако отговаряте на въпросите ми честно, ще получите кесията. Естествено, можете да изберете и другото. — Той опря ръце на масата и я погледна втренчено.
Камата беше проста. Само инструмент. Обикновена дръжка, смъртоносно острие. Пен си каза, че Оуен никога не би използвал оръжието. Такава заплаха не можеше да стане действителност.
Но после й стана ясно, че не може да е сигурна… Не можеше да знае дали той ще прибегне до камата си, защото не знаеше нищо за истинския Оуен Д’Арси. Той беше шпионин и си служеше с рапирата като професионален убиец. Тя не можеше да знае на какво е способен.
Усещаше страха на Бетси. За разлика от нея другата жена беше уверена, че този едър чужденец в тъмен костюм, с пронизващи черни очи и мек глас няма да се поколебае да използва смъртоносното оръжие.
— Бетси, ще попитам още веднъж. Как мислите, какво се е случило с детето?
Билкарката отново облиза сухите си устни. В очите й светеше страх, отпуснатата кожа беше смъртнобледа.
— Има места… — изрече най-сетне тя — … места, където прибират такива деца… нежелани…
Нейното дете беше нежелано! Думата гърмеше в главата на Пен, но тя остана неподвижна, не смеейки дори да диша.
— Кой взе детето? — Пръстите на Оуен се помръднаха, попитаха острието, помилваха дръжката.
Бетси се разтрепери.
— Милорд — заекна тя. — Милорд го взе. Уви го в парче плат и го отнесе някъде. Не знам нищо повече. Честно! Ако открият, че съм се разбъбрила, ще ме убият.
— Нищо няма да ти направят — отвърна спокойно Оуен. — Къде отнесоха детето?
— Не знам. Честно, не знам! — Очите на жената се разшириха от страх.
— Тогава отгатнете! — Острието на камата се заби в масата. Движението беше толкова бързо, че Пен едва не изпищя.
Бетси подскочи стреснато.
— Чух, че споменаха Лондон…
Оуен прибра камата в ножницата на колана си. Съвсем бавно. Със същата бавност побутна кесията през масата. Надигна се и без дума за сбогом се запъти към вратата. Сложи ръка на рамото на Пен и я бутна пред себе си навън.
— Ти нямаше да го направиш, нали? — попита Пен, все още замаяна, за да възприеме правилно казаното от Бетси. Твърде развълнувана от онова, което бе направил Оуен.
— Какво да направя?
— Камата… Нямаше да я използваш, нали?
— Знаех, че няма да се наложи — увери я той.
Пен беше наясно, че той не е отговорил на въпроса й, но не пожела да го повтори. По-добре да не знае някои неща. Изведнъж й просветна какво беше чула току-що.
— Детето ми… — пошепна смаяно тя. — Тя каза, че е живо.
— Да. — Оуен помълча малко и добави колебливо — Но това не значи, че още е живо.
— Детето ми е живо — заяви тя. — Трябва само да го намеря.
Тонът й беше абсолютно спокоен и изразяваше убеждение, което никакви съмнения от негова страна не можеха да разколебаят. Оуен предпочете да замълчи.
— Откъде беше толкова сигурен, че тя излъга, като ни каза, че не знае нищо? — попита тя, когато излязоха от портичката.
— Професионален трик — отговори кратко той и й кимна хладно. — Един от многото професионални трикове, които използват шпионите. Имам непогрешим инстинкт, когато някой се опитва да скрие нещо. Нали точно затова искаше да ти помогна… с професионалния си опит, както го формулира? Не се подигравай с методите ми!
— Извинявай — помоли тихо Пен. — Нямаш причини да говориш отново за споразумението ни — особено с този тон. Но мога да разбера, че те засегнах.
Оуен я погледна изпитателно. Само се учудваше, че е толкова наранен и разочарован, когато тя подхвана темата на стария им спор, но в момента в очите й имаше само искрено съжаление.