Най-сетне той се усмихна и топлината се върна в очите му.
— Да забравим случилото се.
Пен отговори облекчено на усмивката му. Отвързаха конете и се запътиха обратно към Джерардс Крос.
— Значи ще го търсим в Лондон — обобщи кратко Оуен.
— Но къде? Градът е огромен.
— Ще си помисля. — Това беше само претекст. Ако детето на Пен беше още живо, той знаеше къде ще го намери. Спомни си как беше срещнал Майлс между бордеите в Саут Бенк. Мъж с произхода и позицията на Майлс Брайънстън нямаше работа в скандално известните огнища на порока в Саутуорк.
Естествено, Оуен си направи заключенията от всичко, научено дотук, и бе обзет от студена, дива ярост.
16
Дук Нортъмбърленд ходеше нервно напред-назад в преддверието на спалнята, където лежеше болният крал. Скоро щеше да стане обед. От двора под прозорците на кралските покои се чуваха виковете на тълпата, събрала се да приветства своя суверен. Хората идваха тук всяка сутрин с надеждата да видят Едуард и си отиваха разочаровани. Така продължаваше от няколко седмици.
— Днес трябва да го покажем — рече загрижено Нортъмбърленд. Кралските лекари се бяха събрали до леглото на Едуард и членовете на коронния съвет чакаха нетърпеливо да чуят диагнозата им. Дали кралят щеше да има достатъчно сили, за да се покаже на народа?
Дук Съфолк подръпна късата си брадичка и се присъедини към Нортъмбърленд.
— Хората искат да го видят на прозореца. Заплашват, че няма да се разотидат — съобщи тихо той.
— Имам уши и чувам — изсъска раздразнено Нортъмбърленд. Както обикновено, не можа да сдържи нетърпението си. Макар и верен съюзник, Съфолк не преставаше да го дразни с глупостта и бавността си. Не само, че не беше интелигентен колкото него, ами и богатството му не можеше да се мери с неговото.
Кроткият Съфолк не се сърдеше. Острите забележки на дука не бяха нищо в сравнение със злобния език на съпругата му.
— Може би ще успеем да го задържим още няколко месеца в леглото — предложи Съфолк. — Опасностите от студеното време, зимната инфлуенца… хората ще проявят разбиране.
— След няколко месеца може да е мъртъв. Тогава Мери ще се омъжи за Филип Испански и страната ще падне в ръцете на проклетите католици.
Никой от двамата не каза, че ако Мери върнеше официалната позиция на католицизма, и двамата щяха да загубят голяма част от богатството си. А Мери непременно щеше да върне католицизма като официална религия. Целият кралски двор се бе възползвал от конфискуването на църковните имоти: десетки видни личности се бяха сдобили със земи, къщи и скъпоценности, да не говорим за власт и титли. Ако Мери наследеше Едуард на трона, щяха да загубят много.
— Може би ще успеем да убедим краля да обяви за своя наследница не Мери, а Елизабет — продължи да размишлява на глас Съфолк. — По религиозни причини… Към тях е най-податлив. Като убеден протестант Едуард не иска католическата му сестра да го наследи на трона. За разлика от нея Елизабет е пламенна протестантка…
— Елизабет е ужасна интригантка — прекъсна го ядосано Нортъмбърленд. — Говори само онова, което счита за политически опортюнизъм. Никой не я познава истински и тя не допуска никого до себе си. Към брат си се отнася с чувство за дълг и дълбока привързаност, със сестра си е лицемерно любезна и изпълнена с разбиране. Но никой не знае какво става в дебелата й глава. И тази червена коса… уверявам ви, Съфолк, тя е много по-умна, отколкото се показва.
— Значи смятате, че няма да позволи да я манипулират? Но тя е само двайсетгодишна!
— О, може би ще я манипулираме по-лесно, отколкото сестра й — отговори замислено Нортъмбърленд. — Но ако мога да го предотвратя, няма да си имаме работа нито с едната, нито с другата.
Съфолк го изгледа уплашено.
— Не можете да оспорите наследството на трона!
— И няма да го направя. Но онзи нещастен болник вътре има пълното право да го стори — пошепна Нортъмбърленд и в очите му светна фанатизъм.
Съфолк кимна съзаклятнически, подръпна отново късата си брадичка и зарови ръце в посивелите си коси.
— Ако Едуард изключи сестрите си от реда на наследниците, на трона ще се възкачи съпругата ми. Тя е племенница на баща му и е следващата в списъка. — Той се ухили хитро.
— Точно така — потвърди спокойно Нортъмбърленд. — Но за мен и това решение не е задоволително, Съфолк. Едва женитбата, за която говорихме, ще доведе до коронация.
— Джейн и синът ви? — Съфолк го погледна смаяно.
— Правилно — кимна Нортъмбърленд и му махна да замълчи, тъй като в този момент вратата на кралските покои се отвори и се появи процесия от облечени в черно лекари. Първият носеше нощно гърне, покрито с капак, и угрижено клатеше глава.