Едуард не беше в състояние да се изправи, но настоя да дръпнат завивката, за да покаже на народа лицето си. За съжаление това се оказа грешка — като видяха мършавия, мъртвешки бледен лик на своя суверен, хората замлъкнаха уплашено. Едуард се опита да им махне, но напрежението бе непосилно за изтощения му организъм. Разтърси го пристъп на кашлица.
Нортъмбърленд даде знак на слугата да върне краля в салона и бързо затвори прозореца. Хората отвън се разотиваха, без да говорят.
— Веднага го отнесете в леглото — нареди дукът на слугата и го придружи до кралската спалня, следван по петите от Съфолк. Двамата изчакаха на прага, докато Едуард бе положен в огромното легло с балдахин.
Тялото му образуваше едва забележима издутина под завивките. Въздухът в помещението беше застоял. Миришеше на болест. Прозорците бяха със спуснати кепенци, в камината гореше буен огън.
Придворните се приближиха почтително до главата на болния. Едуард изпъшка задавено и миризмата на гнило от устата му ги накара да се отдръпнат.
— Простете, Нортъмбърленд, но това трябва да излезе от мен — пошепна немощно кралят.
Дукът кимна на слугата да се отстрани и пристъпи по-близо, стараейки се да не вдишва зловонните миризми.
— Нортъмбърленд, аз умирам — пошепна с пресекващ глас Едуард. — Но преди това трябва да уредя някои неща.
— Така е, ваше величество. — Гласът на дука прозвуча съвсем спокойно. Вече нямаше никакъв смисъл да отричат истината, след като самият крал се бе примирил. — Трябва да обмислим внимателно дали принцеса Мери може да ви последва на трона.
— Но това е разпореждане на баща ми — възрази със слаб глас Едуард.
— Сега вие сте кралят — напомни му настойчиво Нортъмбърленд и вдигна към носа си кърпичка, напоена с ароматни масла. — Вие сте протестантски владетел, Англия е протестантско кралство. Нима искате да стане отново католическо? Вашата сестра ще се омъжи за Филип Испански и протестантска Англия ще изгори в огньовете на инквизицията!
— По-добре аз да изгоря в ада… Но как бих могъл да го предотвратя?
— Ще ви обясня, ваше величество, но първо трябва да възстановите силите си. — Дукът отстъпи назад и махна на Съфолк. Двамата напуснаха на пръсти кралската спалня.
Нортъмбърленд мина покрай хората в преддверието, без да обръща внимание на въпросите им. Мина и покрай Майлс Брайънстън и старата жена, но не ги забеляза. Влезе устремно в един от кабинетите в края на коридора, затвори грижливо вратата, след като Съфолк влезе след него, и бързо и безмълвно се зае за работа. Погледна зад всички гоблени, размести картините, провери стените, мушна глава в камината и почука по ламперията.
— Човек никога не може да е сигурен — обясни той. — Всеки път, когато излизам от това помещение, ме обзема страх, че някой ще се скрие и ще ни подслушва.
Той опипа една издутина в ламперията, смръщи чело и се опита да си спомни дали я е виждал и преди. Под нея може би се криеше дупка за наблюдение.
Най-сетне дукът въздъхна облекчено и се отпусна в масивния резбован стол зад внушителната дъбова маса.
— Кралят не бива да умре, преди да сме уредили наследството на престола според нашите представи — заяви твърдо той, барабанейки с пръсти по масата. Извади от пурпурния си жакет ключ и отключи едно от чекмеджетата на писалището. Напипа скритата пружина, която отвори двойното дъно, и извади оттам запечатано пакетче с документи. Сложи го на масата пред Съфолк и обясни: — Както се уговорихме, съставих брачен договор за женитбата между дъщеря ви лейди Джейн и моя син Джилфорд Дъдли. Искам вие и съпругата ви да ги проучите много грижливо. Ще установите, че отговаря напълно на постигнатата договореност.
Съфолк посегна жадно към запечатаното пакетче и го удари в дланта на другата си ръка.
— Предполагам, че искате да ускорим женитбата.
— Най-много след няколко седмици.
Съфолк кимна.
— Лейди Франсис ще уведоми Джейн. Момичето сигурно ще повдигне глупави възражения — нали има предварителен договор с лорд Хартфорд, — но скъпата ми съпруга ще се справи без усилия със съпротивата й.
— Не се съмнявам — отговори кратко Нортъмбърленд. Беше уверен, че енергичната дукеса ще се наложи над плахата лейди Джейн Грей. — Дотогава обаче трябва да се възползваме от знанията на онази стара билкарка, която ни е довел Майлс Брайънстън. Кралят трябва да поживее още няколко седмици, за да промени завещанието на Тюдорите в полза на братовчедка си Джейн Грей. Трябва да лиши сестрите си от право да наследят трона и да остави короната на Джейн.