— А значи и на сина ви — подсмихна се Съфолк.
— И на сина ми — кимна твърдо Нортъмбърленд. — През това време ние с вас ще успокоим слабите нерви на французите, които се боят, че Мери ще се омъжи за Филип Испански още преди Едуард да е умрял. Никой не бива да знае за намеренията ни. Да кажем на французите, че мислим да омъжим Мери за Орлеанския дук. Те се стремят отдавна към тази връзка. Така Дьо Ноай ще си има достатъчно работа и няма да мисли за друго.
Съфолк го изгледа остро. Нортъмбърленд не можеше да не знае докъде ще доведат лъжите му.
— А после? — попита настойчиво той.
— Тогава ще включим в играта сестрата на Босер — отговори поучително Нортъмбърленд и преплете пръсти. — Тя се е забъркала с френски агент… и аз ще използвам това. Затова посъветвах Робин да остави сестра си на мира, докато реша да се намеся.
— Значи ще я използвате, за да предава информация на французите?
— Правилно отгатнахте. Робин й е много близък и тя няма да се усъмни в онова, което й разказва. А той ще й казва само нещата, които ние искаме да предадем на французите. — Нотърмбърленд се усмихна с една от редките си усмивки. — Практично, не мислите ли и вие така, Съфолк?
— Много.
— А дотогава ще се погрижим Мери да остане в палата, за да я държим постоянно под око. Тя продължава да твърди, че е много болна и не може да напуска покоите си, но всеки ден моли краля за аудиенция. Естествено, нито едно от посланията й не стига до стаята на брат й.
Нортъмбърленд стана рязко, сякаш бе казал всичко, което имаше да каже.
— Хайде да отидем да видим онази Гудлоу. Може пък вещерското й изкуство да помогне на краля. Ако негово величество се поправи, онзи тромав глупак Брайънстън със сигурност ще очаква някаква облага. Е, все ще му намерим някое графство или нещо подобно.
Дукът напусна частния си кабинет с обичайната си енергичност. Съфолк подтичваше след него.
Пен се протегна и лениво се прозя. Зазоряваше. В камината все още пламтеше жарава. Спалнята й в „Бул“ беше топла и спокойна и тя се чувстваше уютно като никога досега. Обърна се настрана, притисна устни към рамото на Оуен и вкуси солта от кожата му. Той промърмори нещо и протегна ръка, за да я притисне до себе си.
— Спиш ли? — пошепна тя, без да отдели лице от рамото му. — Дали ще мога да те събудя?
— Спя със съня на праведните — изръмжа той и тя се засмя тихо. — Несправедливо е да се опитваш да ме откъснеш от сладките сънища.
Пен мушна ръка под завивките и започна да го милва. Когато усети как плътта му се втвърди под докосванията й, се засмя доволно.
— Справедливо е да си получа полагащия ми се десерт. — Тя се претърколи върху него и се настани на бедрата му. Плъзна пръсти по коравия му корем и притисна горещия, влажен отвор на тялото си върху пулсиращия му член. — Не вярвам, че още спиш.
— Май наистина се събудих — призна Оуен, обхвана коленете й, плъзна ръце нагоре и ги задържа на хълбоците й.
Пен се надигна леко и му позволи да проникне в тялото й. Плътта й го обхвана здраво. Тя застина за миг неподвижна, наслаждавайки се на усещането как той нараства в нея и я изпълва цялата.
Оуен вдигна ръцете си над главата, повдигна хълбоците си и се задвижи бавно. Пен се засмя тихо и се нагоди към ритъма му. Удоволствието се разливаше на вълни по тялото й. Любеха се едва за четвърти път, но тя имаше чувството, че вече познава тялото му като своето. Поиска да забави върха, да остане още няколко секунди на прага му — но се поддаде на могъщата вълна и полетя към екстаза.
Падна тежко върху тялото на Оуен, зарови лице в рамото му и вкуси потта на удовлетворението му. Миризмата на страст и физическа любов я замая. Усети как той се отпусна под нея и колебливо се отдели от него.
Когато Пен се настани до него в леглото, Оуен посегна и помилва бузата й, после зарови пръсти в буйните кестеняви коси, разпрострени по рамото и гърдите му.
— Този път не се пазихме — пошепна Пен. — Но за мен това няма значение.
— И за мен — отговори той. — Макар че не искам нежелани последици. — Той се опря на лакът и се наведе над нея. — Сигурно и ти не искаш, Пен.
— Засега — кимна тя и го погледна изпитателно. — Но какво ще кажеш за себе си, Оуен? Не искаш ли да имаш дете?
Лицето на мъжа над нея се затвори и макар че позата му остана непроменена, тя усети бързото му отдръпване.
— В моя живот няма място за деца — отговори студено той, седна и отметна завивката.
Луси и Андрю. И двамата имаха очите на майка си. Наситенозелени.
Пен лежеше неподвижна, докато той седеше на ръба на леглото и се взираше с невиждащ поглед пред себе си. Тялото й изведнъж изстина, в сърцето й се настани разочарованието. Не биваше да задава такъв интимен въпрос. Двамата бяха любовна двойка, но имаше много неща, които не знаеха един за друг. Сигурно Оуен имаше много тайни, които не желаеше да й довери. Дали заради огромната предпазливост, която изискваше животът на шпионина? Или беше нещо друго? Нещо лично.