Тя протегна ръка и помилва гърба му. И неговата кожа беше студена. Той се бе изплъзнал от топлината на прегръдката й. Позата му излъчваше болка. Отново се бе изгубил в болката както предишния ден, когато конят му едва не стъпка момиченцето.
— Какво те мъчи, Оуен? — попита тихо тя, когато мълчанието стана непоносимо. За момент си пожела да не беше изричала тези думи, но изпита безкрайно облекчение, когато той се отърси от обзелото го вцепенение.
— Нищо… една стара история. — Наведе се към нея и я плесна леко по хълбока. — Време е да ставаш. Щом се зазори, тръгваме към Лондон.
Каква стара история? Пен искаше да разбере, но дори ако той благоволеше да й отговори, нямаха време да обсъждат миналото. Колкото по-скоро стигнат в Лондон, толкова по-бързо ще намери детето си. Оуен криеше много загадки и тя вероятно щеше да ги разгадава една по една. И тази тайна трябваше да почака.
Пен скочи от леглото и отиде до раклата, за да вземе ризата и чорапите си, които Мери бе изпрала и изсушила, докато тя обикаляше околните села в дрехите на Седрик.
Когато се наведе над отворената ракла, Оуен отново се възхити на перления блясък на голата й кожа, на великолепната закръгленост на твърдото й дупе, на линията на гръбнака и невероятно привлекателните коленни ямки.
Пен се изправи, притиснала до гърдите си ризата, и се обърна към него.
— О! — учуди се тя, като видя възбудата му. — Нима би могъл да го направиш отново?
— С лекота.
— Нямаме време. — Тя нахлузи бързо ризата, за да скрие голотата си. Приседна на ръба на раклата, за да обуе чорапите и обувките. — Да повикам ли Мери или ти ще затегнеш корсажа ми?
— Повикай Мери. С удоволствие бих ти помогнал, но трябва и аз да се облека. — Оуен облече нощницата си и се запъти към вратата.
— Знам, че стаята ти е наблизо, но въпреки това бих искала да получа целувка за довиждане. След такава нощ…
Пен се усмихна и протегна ръце към него. Да се разделят толкова бързо след дългите, прекрасни часове на любов — това беше ужасно.
Оуен се обърна.
— Исках да устоя на изкушението. — Сложи ръка на талията й и я целуна по устата. Пен затвори очи, но изведнъж отново ги отвори. Нещо не беше наред. Изпита чувството, че той е някъде далеч от нея. Очите му бяха широко отворени и той гледаше през нея, макар че устата му лежеше топла и твърда върху нейната.
Пен потрепери, отдръпна се и се засмя смутено.
— Мислите ти не са при мен…
— Прощавай, разсеях се — призна тихо мъжът и се усмихна разкаяно. — Единственото ми извинение е, че не преставам да мисля за твоето дете. Горя от нетърпение да тръгнем.
— И аз — кимна Пен и отстъпи крачка назад. Повярва му, но мисълта, че двамата бяха толкова близо един до друг и в същото време ги отделяха цели светове, я натъжи. — Ще се облека и веднага ще сляза.
Оуен се поколеба. Понечи да каже още нещо, но само я целуна бегло и изчезна.
Щом се прибра в стаята си, той събуди Седрик и бързо се облече. От време на време способността му да разделя разума от действията му създаваше проблеми. Бе целунал Пен, защото тя то бе помолила, докато мислите му се рееха някъде в далечината. Повечето жени нямаше да го забележат, но Пен беше невероятно чувствителна, а до този момент любовната им игра го беше ангажирала изцяло. Нищо чудно, че тя забеляза разсеяността му. Истината беше, че той обмисляше напрегнато каква да бъде следващата му крачка, за да реши проблема с детето й.
Трябваше да измисли някаква хитрост. Не можеше просто да отиде в бордеите на Саут Бенк и да търси изгубени деца. Това незабавно щеше да събуди подозренията на Брайънстънови. Трябваше му убедителен претекст, за да претърси всички бордеи, а единственият добър план, който бе измислил досега, включваше Пен. Досега не й беше казал къде крият детето й и не знаеше как да й го каже. Но тя имаше право и трябваше да узнае.
И тогава щяха да се изправят пред следващия проблем — как Пен би могла да познае двегодишното си момченце, след като не го беше виждала никога, дори като новородено?
17
Когато двамата стигнаха до Гринуич Палас и Оуен остави Пен пред портата на двореца, вече се свечеряваше. На задния вход все още цареше оживление. През портите минаваха хора и коли, влизаха и излизаха търговци, доставчици, перачки и готвачи, херолди и оборски ратаи… накратко, всички, които обслужваха живеещите в кралската резиденция.