— В осем ще те чакам на водната стълба — пошепна в ухото й Оуен. — Ще успееш ли да си освободиш вечерта?
— Вероятно да. Дори когато не е болна, Мери се оттегля рано, за да се помоли, и прекарва вечерта в четене на религиозни текстове… О, стой мирно Уилям! — извика тя, когато конят й задърпа юздите, нетърпелив да се озове по-скоро в познатия си обор.
— Дано никога повече да не видя това животно — изсъска Оуен и огледа опърничавия кон с преувеличено неодобрение. След като го взеха от обора в Нортхолт, последната част от пътуването им се превърна в нежелано приключение.
— Тук се държи безупречно — защити го Пен.
— Не ти вярвам. Колкото по-скоро го замениш с някой разумен кон, толкова по-добре. Уилям е непредвидим.
— Трябва да призная, че доскоро го смятах за много послушен — въздъхна Пен.
— Е, тази вечер ще се движим по вода. Сложи си топла наметка. Нощта сигурно ще е студена.
— Ами ако не мога да изляза в осем? — попита плахо Пен.
— Ще те чакам до девет. Ако не, ще отложим за друга вечер.
— Не мога да чакам още цял ден — избухна Пен. В тона й звънеше нетърпение. — Но къде ще започнем търсенето? Сигурна съм, че имаш план. Или поне идея…
Оуен се поколеба. Цял ден беше успявал да избягва въпросите й, защото не можеше да понесе болката, която щеше да й причини истината. Тя щеше да си представи съдбата на детето си и да страда ужасно. Освен това трябваше да понася и мъката на бездействието.
Пен, която го гледаше втренчено, видя припламналия гняв в очите му и стреснато се отдръпна. Уилям изпръхтя и затропа с копита.
— Права си, имам план — потвърди Оуен, но решителният тон не беше в състояние да скрие пристъпа на гняв. — Но все още не съм го дообмислил, затова предпочитам засега да го запазя за себе си.
Той се усмихна и изражението му отново остана спокойно и безгрижно.
— Не ми е приятно да говоря за стъпките, които предприемам, преди да съм обмислил подробностите. Това е един от принципите в нашата професия.
— Не ти се сърдя — отговори тихо тя и кимна с разбиране. — Ще се срещнем в осем на водната стълба.
— До осем. — Той се наведе и нежно докосна устните й със своите. После пришпори коня си и препусна към Лондон.
Пен се присъедини към множеството, което напираше да влезе в двореца. Никой не й обърна внимание. Пред обора също беше много оживено. Един ратай изтича да поеме юздите на коня. Уилям сърдито разтърси глава и забърза към бокса си.
Пен влезе в палата, скрила глава под качулката, и забърза към стаята си. Не искаше да я познаят, преди да е привела в ред външността си. Съзнаваше, че изглежда ужасно.
Котаракът се бе разположил удобно на леглото й. Отвори едното си око и се обърна с гръб към нея, за да покаже неодобрението си от дългото й отсъствие.
Пен го почеса зад ушите и под брадичката, докато се размекна. Когато Мускатово орехче замърка доволно и облиза за поздрав ръката й с грапавия си език, Пен избухна в смях.
— Глупав котарак — укори го тя, — нали знаеш, че винаги се връщам!
Тя намери звънчето и повика камериерката си. Докато я чакаше, хвърли наметката и се изправи пред огледалото. Подозренията й бяха оправдани. Воланът на роклята й беше мръсен, ръбовете на копринената фуста бяха целите в кал. Обикновено използваше допълнителна фуста, за да се предпазва от най-лошото, но в бързината я бе забравила.
Като видя в какъв вид се е завърнала господарката й, Елен замърмори недоволно и даде израз на учудването си: как е възможно лейди Пен да замине при родителите си в Холборн, без да вземе камериерката си и дори без да каже къде отива. Защо не си е взела поне нощница и бельо?
— Решението ми беше внезапно, Елен, освен това в Холборн имам предостатъчно дрехи — опита се да я успокои Пен. — Нали знаеш, че Тили ме наблюдава много внимателно?
Това беше абсолютната истина и Елен се укроти — макар че запази обидено мълчание, докато носеше гореща вода и кърпи и помагаше на Пен да се преоблече и среши.
— Само просто ленено боне и скромен воал — реши Пен. — Днес ще вечерям сама.
Когато облече проста рокля от сива дамаска с колосана бяла яка, Пен се почувства като монахиня. Мери със сигурност ще ме хареса в този вид, каза си развеселено тя, докато приглаждаше полите си. Подходяща одежда за посещение при болен.
— След като отида да видя принцесата, ще вечерям сама и ще си легна. В седем часа можеш да се оттеглиш.
— Много ви благодаря, милейди. О, да не забравя — лорд Робин беше тук и попита за вас. Искаше да знае дали сте се завърнали. Впрочем, изглеждаше много странно… Всъщност би трябвало да знае кога ще се върнете. Нали се срещнахте в Холборн?