Пен премисли бързо. Пипа сигурно беше казала истината на Робин, в противен случай и той като родителите й щеше да смята, че сестра му бди до леглото на принцесата. Но Робин нямаше да я издаде.
— О, лорд Робин имаше много задачи при дука — обясни небрежно тя. — Дано го срещна някъде по коридорите.
Докато обмисляше дръзкия си план, всичко и се струваше лесно, но сега трудностите, които беше изтласкала настрани, вземаха нови измерения в ежедневието й. Тя беше човек с многостранни задължения. Не можеше да си представи, че ще продължи да лъже и родителите си, и принцесата. Но все още не можеше да им каже къде е била и какво е правила. Елен трябваше да си държи езика зад зъбите. Ако кажеше на някого в какво състояние се е върнала господарката й от внезапното си посещение вкъщи, Гуинивиър много лесно щеше да се досети за истината.
Но ако намереше детето си, всичко друго губеше значение. То щеше да обясни всички лъжи. Дори Мери щеше да прояви разбиране.
Ами ако не намереше сина си?
Не, за тази възможност не биваше дори да мисли.
— Отивам при принцеса Мери — заяви твърдо тя и излезе, преди Елен да е продължила да задава въпроси.
В преддверието я посрещна многогласен хор.
— О, Пен, принцесата е много зле! — извика лейди Матилда и скочи от столчето си. Копринени конци във всички цветове на дъгата се разлетяха на всички страни. — Не ни позволяват да влизаме при нея. Само лекарят и Луси имат достъп до покоите й.
Луси, камериерката на Мери, безусловно предана на господарката си и на католическата вяра, имаше сръчни ръце и умееше да си държи устата затворена.
— А пък кралят е още по-зле — допълни друга дама. — Днес сутринта го изнесоха на прозореца, за да го покажат на народа, който се беше събрал в двора. Бил твърде слаб, за да стои на краката си, и дукът настоял да го носят. Като видели лицето му, хората престанали да викат и да хвърлят шапките си. — Дамата разпери театрално ръце. — Представяш ли си колко болен е изглеждал!
Пен изслуша новините равнодушно. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за детето. Даже имаше чувството, че лейди Пен Брайънстън, която само преди три дни щеше живо да се заинтересува от ставащото в двора, вече не съществува. Празното бъбрене на дамите й пречеше да мисли за единственото важно нещо в живота си. Цялата й енергия беше съсредоточена върху решаването на проблема с детето й. Точно в осем трябваше да слезе на водната стълба и никой нямаше да й попречи да го стори. Въпреки това трябваше да се отнесе към приказките на дамите с необходимото внимание. Знаеше, че състоянието на краля е много важно за Мери, но в момента нямаше да се трогне ни най-малко даже Едуард да бе починал в нейно отсъствие.
— Прощавайте, но трябва веднага да вляза при принцесата.
— Тя прекъсна дамите с нетърпелив жест и забърза към спалнята на Мери.
— О, мадам, наистина ли сте болна? — извика Пен и се затича към леглото. За момент грижата за принцесата измести мисълта за собствената й болка. Мери лежеше, опряна на няколко възглавници, и лицето й беше по-бяло от финия лен. Под дълбоко хлътналите очи се очертаваха тъмни кръгове.
— О, Пен, толкова ми липсвахте — проговори уморено Мери.
Младата жена стисна ръката й и се уплаши още повече: принцесата беше невероятно измършавяла.
Естествено, първата мисъл на Пен беше: отравяне! Мери изглеждаше така, сякаш скоро ще удари последният й час!
— Да не сте яли нещо лошо, мадам? — попита тревожно тя.
— Нищо, което Луси не е опитала преди мен — отговори Мери. — Но мисля, че добрият доктор прекали с клизмите и вендузите. Почти не мога да се помръдна.
— Защо не се възпротивихте? Трябваше да му откажете!
В замъглените очи на Мери блесна недоволство.
— Днес Нортъмбърленд дойде и трябваше да го убедя в сериозността на състоянието си. Ако бяхте тук, сигурно щяхте да измислите по-добър начин да се справите със ситуацията.
Пен не отговори. Макар и уплашена от състоянието на принцесата, тя нямаше намерение да засили неодобрението на Мери чрез прибързани извинения.
— Отговориха ли на желанието ви да посетите краля? — попита делово тя.
— Уверена съм, че Нортъмбърленд не предава молбите ми — отговори Мери и в укрепналия й глас звънна гняв. — Той дойде при мен, за да се увери, че не съм излъгала за болестта си. Мисля, че успях да го убедя.
— След като не може да отрече сериозността на заболяването ви, може би ще предаде молбата ви на краля.
— Не — възрази Мери. — Няма да го направи. Но сега трябва да вечерям, Пен. Крайно време е да си възвърна силите.