Пен незабавно донесе сребърна купичка с овесена каша и седна до леглото. Мери се нахрани с апетит.
— Чух, че дукът настоял да покажат брат ви на народа — каза Пен и подаде на Мери бокал с вино. След няколко глътки бузите на принцесата се зачервиха и придворната й дама въздъхна облекчено. — Демонстрацията е завършила с неуспех — добави злобничко тя.
— Да, Луси ми разказа — отговори Мери и глътна още малко вино. Гласът й укрепваше с всяка дума. — Брат ми явно е близо до смъртта, затова аз трябва да намеря начин да се махна оттук. Най-добре е да го направим още утре и вие ще ми помогнете, Пен. Трябва да помислим как бих могла да се измъкна незабелязано и да избягам в Есекс. Корабите на братовчед ми чакат да се появя. Ако положението ми стане твърде опасно, ще замина за Фландрия. След смъртта на Едуард ще се върна като законна кралица, ескортирана от императорската армия.
Очите й заблестяха трескаво. Тя втренчи поглед в Пен и заключи решително:
— Нортъмбърленд няма да ме победи!
Пен не искаше да смути увереността на принцесата със съмненията си. Самата тя не вярваше, че императорът на Свещената римска империя, този хладно пресметлив владетел, ще прояви готовност да осигури трона на братовчедка си посредством кървава война. Вместо да жертва армията си, той сигурно щеше да предпочете да намери на избягалата при него принцеса мъж, който да му осигури изгоден съюз.
За да има претенции към английския трон, Мери трябваше да остане на английска земя — това беше основната предпоставка. При удобен случай щеше да й го каже. Но не сега. Времето напираше.
— Да, мадам — кимна смело тя. — Нортъмбърленд няма да ви победи. А аз ще помисля какво можем да направим. — Стана и заяви: — Сигурна съм, че ще се намери начин да се махнем оттук. Но сега, ако вече нямате нужда от услугите ми, ще се оттегля, тъй като съм изтощена от пътуването.
Сега беше ред на Мери да я погледне загрижено.
— Дано не сте настинали, Пен. Мислех, че лейди Кендъл се е погрижила за здравето ви…
Пен се засмя тихо.
— Не се притеснявате, мадам, не съм настинала. Но сестра ми не спи много и ми досажда с бъбренето си. Знаете, че аз много обичам Пипа, но приказките и ме уморяват ужасно. — Лъжата излезе от устните й с учудваща лекота. Не беше очаквала, че може да бъде толкова фалшива.
— Е, щом е само това… — Мери изглеждаше облекчена. — Идете да се наспите, Пен. Утре ще обсъдим следващите ми стъпки.
„Утре може би ще прегърна детето си…“ При тази мисъл й се зави свят и се опря на красиво резбования и позлатен стълб на леглото. Ако тази нощ намереха детето й, вече нямаше да има нужда да лъже. Въпреки опасността, в която се намираше. Мери щеше да прояви разбиране към измамата й. Трябваше да прояви разбиране. Като истинска дъщеря на баща си Мери беше егоистка, арогантна и капризна, но в същото време беше почтена и справедлива… и лоялна към верните си хора.
Като кралица Мери щеше да има абсолютна власт над поданиците си… да издава смъртни присъди и да помилва.
Кралица Мери щеше да има цялата власт, за да помогне на приятелката си да докаже легитимността на детето, което й бяха откраднали. И да накаже крадците.
Виенето на свят престана и Пен установи с облекчение, че Мери не е забелязала нищо. Бързо направи реверанс и се сбогува. Дамите, които чакаха в преддверието, любезно я поканиха да вечеря с тях.
— Не… не ми се сърдете, но съм много уморена — отклони поканата тя. — По-добре да вечерям сама. — И излезе навън, изпратена от цял хор пожелания за лека нощ. Заповяда си да върви нормално, да не ускорява крачка и да кима любезно на познатите, които срещаше. На всеки, който се опитваше да я спре, казваше, че трябва да направи нещо за принцесата, и стигна много бързо до стаята си.
Елен й донесе вечерята и чинийка с нарязано месо за Мускатово орехче. Котаракът се прозя, изгърби се, скочи от леглото и огледа високомерно вечерята си.
— Много ти благодаря, Елен. Това е всичко за днес — каза Пен и си намаза парче бял хляб с масло. — Ще се навечерям и веднага ще си легна. Утре сутринта ще имам нужда от услугите ти.
— Да ви помогна ли да се съблечете, мадам?
— Не… Не, ще се справя сама, благодаря. — Пен посегна към едно пилешко крилце и с усмивка махна на момичето да се оттегли.
Веднага щом Елен излезе, младата жена захвърли крилцето в чинията. Нямаше никакъв апетит. Стомахът й се бунтуваше от възбуда и страх.
Седна на едно ниско столче пред огъня и впи поглед в часовника.
Чукането на вратата дойде така неочаквано, прозвуча толкова стряскащо и не навреме, че отначало Пен изобщо не реагира. Второто чукане бе придружено от гласа на Робин.