Пен кимна и обърна гръб на страшния образ в огледалото. Най-после бе осъзнала какво й предстои и суровата действителност я уплаши до смърт. В какво състояние щеше да намери детето си, ако все още беше живо? Занемарено, със следи от бой…
Велики боже! Каква непоносима мисъл!
18
— Робин? Много добре, че те срещнах. Трябва да говоря с теб — дук Нортъмбърленд излезе иззад една колона в сянката на голямата зала.
Сякаш ме е дебнал, помисли си отвратено Робин. Ала веднага спря и направи кратък поклон. Може би беше добре, че ще отклони вниманието си от мъчителните мисли, които бродеха в главата му.
— Милорд?
Нортъмбърленд се огледа. Дори по това време залата беше пълна с хора.
— Ела след половин час в частните ми покои. — След това кратко нареждане се отдалечи веднага.
Робин вдигна рамене. Беше доста късно за такава покана, дори да идваше от Нортъмбърленд, чиито интриги не бяха обвързани с времето. Но трябваше да се подчини — това беше заповед.
Точно след половин час Робин се представи на поста, който пазеше вратата към частните покои на дука. Очевидно войникът беше уведомен за идването му и го пропусна без възражения.
Когато влезе в салона, Робин завари там трима мъже, които разговаряха оживено и не го забелязаха веднага.
— Датата на венчавката е определена за неделята на Петдесетница — каза Нортъмбърленд. — Дотогава двамата млади ще задълбочат познанството си. През следващите дни Джилфорд ще направи визита на Джейн… А, Робин, ето те и теб! Много добре! — Дукът, който седеше на богато резбован стол зад масивното дъбово писалище, даде знак на новодошлия да се настани на нисък стол без облегалки.
Робин се поклони на дук Съфолк и граф Пемброк, които стояха заедно до прозореца, от който се разкриваше целият двор, осветен от безброй факли.
Двамата му кимнаха и заеха места от двете страни на писалището. Робин остана с впечатлението, че са напрегнати… да, наистина, в стаята цареше напрегнато очакване.
Без да позволи да се забележи какво ставаше в главата му, младият мъж се настани на стола. Отдавна предполагаше, че Нортъмбърленд е замислил да ожени най-малкия си син за лейди Джейн Грей, дъщерята на Съфолк, и сега бе чул потвърждението. Но какво целеше тази женитба, освен дето щеше да доведе до изключително изгодно свързване на две могъщи благороднически семейства? Робин беше твърдо убеден, че намеренията на Нортъмбърленд далеч надхвърлят изгодния брак.
— Сватба ли ще празнуваме, милорд? — запита спокойно той.
— Да. Синът ми ще се ожени за лейди Джейн Грей — отговори дукът и потърка брадичка. — Кралят вече даде благословията си.
— Моите благопожелания на двете семейства. — Робин направи кратък поклон и с болка се запита как бедната малка Джейн Грей ще приеме вестта за предстоящото си омъжване. Сигурно зле, защото не харесваше нито един от грубите синове на дука, която я тиранизираха от детските й години.
Дали наистина ставаше дума за следващата кралска сватба? За момент Робин забрави страха си за Пен и връзката й с Оуен Д’Арси. Тримата мъже пред него бяха най-видните членове на коронния съвет. Той ги познаваше добре, но никога досега не го бяха канили да участва в съвещанията им.
— Няма да говорим повече за това — отсече Нортъмбърленд и разпери ръце. — Повиках те, за да говорим за сестра ти, Робин.
Истинският проблем отново излезе на преден план. Робин не намери какво да каже, но усети как цялото му тяло се напрегна.
— Лейди Пен все още поддържа тесен контакт с кавалер Д’Арси — продължи дукът и вдигна въпросително едната си вежда. — Поне аз съм убеден, че е така. По време на коледните празници често ги виждах заедно.
— Да, и не се прикриваха — подкрепи го Съфолк. — Лейди Пен явно харесва компанията на кавалера.
— И какво от това, милорд? — Тонът на Робин граничеше с нахалство.
Нортъмбърленд заповяда с жест на Съфолк да замълчи и отговори на въпроса на Робин с един прост факт:
— Кавалерът е френски агент.
Ето какво било! Най-сетне Нортъмбърленд бе намерил възможност да използва връзката между Пен и шпионина. Робин сведе глава и зачака по-нататъшни обяснения.
Дукът се наведе през масата към него.
— Сестра ти знае ли?
— Разбира се, че не, милорд — отговори Робин. Погледът му беше ясен, лицето съвсем спокойно, докато въпреки бурята, която бушуваше в сърцето му, трескаво търсеше начин да предпази Пен от надигналата се опасност. — Сестра ми не се интересува от шпионите и шпионажа. За нея кавалерът е приятно разнообразие, което й помага да забрави личната трагедия, на която стана жертва. Нашето семейство няма нищо против тази връзка.