Гласът му не издаваше нищо. Само който имаше чувствителен слух, щеше да долови предизвикателния тон.
Естествено, Нортъмбърленд не го забеляза. Нетърпелив както винаги, той барабанеше с пръсти по излъскания плот. Рубинът на пръста му блестеше под светлината на лампата.
— Мисля, че знам как да извлечем изгода от тази ситуация. Трябва да предадем на французите известна информация… която не съответства изцяло на истината. — На устните му заигра тънка усмивка.
Ноздрите на Робин потрепериха. Вече се догаждаше какво ще последва, но все пак изчака с учтиво внимание.
Дукът се обърна самодоволно към Съфолк и Пемброк:
— Милорди, аз реших да включим и лейди Пен в нашата работа. Тя трябва да разкаже на кавалера някои неща, които са важни за френските интереси, за да може той незабавно да ги предаде на своите началници. Целта ни е да им доставим информация, която ще ги занимава известно време, докато ние осъществим истинските си планове. — Усмивката му беше мрачна.
— Ти, Робин, трябва да се погрижиш информацията да стигне до лейди Пен и тя да я предаде на своя любовник.
Дукът потърка ръце и рубинът пръсна огнени искри.
— Искам чрез сестра ти французите да узнаят, че сме решени да осъществим женитбата на Мери с Орлеанския дук. Този проект им е по сърце и ще ги отклони от вярната следа. Чрез лейди Пен ще ги осведомяваме редовно за здравето на краля… Като начало ще й кажеш, че той е укрепнал… и че сестра му окончателно е решила да се откаже от испанския кандидат и се е обърнала към французина.
— Отлична маневра за отклоняване на вниманието — кимна одобрително Съфолк. — Франция с радост би танцувала върху гроба на английско — испанския алианс!
Робин намести колосаната яка на ризата си, която се беше изкривила. Какво общо имаше това с планираната женитба на Джейн Грей с Дъдли? Нортъмбърленд преследваше определена цел, но каква?
— Какви са действителните ви планове, милорд?
Дукът го погледна замислено и след малко отговори доброжелателно:
— Всичко с времето си, Робин. Скоро ще узнаеш. За момента ще се съсредоточим върху ролята на сестра ти.
Робин бегло се запита дали Пен ще се съгласи да играе по свирката на дука, след като вече знаеше истината за своя любовник. Естествено, той нямаше намерение да я попита. От месеци вече подозираше, че Нортъмбърленд не е загрижен на първо място за благото на страната — а от години знаеше колко силно е личното честолюбие на дука. Поради тясната си връзка със Съфолк, в чийто дом беше прекарал няколко години, Робин бе постъпил на служба при Нортъмбърленд. Изглежда вече беше дошъл моментът да погребе предаността и лоялността си.
Колкото и да беше недоволен от връзката на Пен с Д’Арси, Робин нямаше никакво намерение да забърка сестра си в мръсните интриги на дука, чиято единствена цел беше да увеличат славата и богатството на фамилията Нортъмбърленд. Нека дукът измисли друг начин да манипулира френския шпионин!
Робин стана и заговори спокойно, но решително:
— Моята сестра не е шпионка, милорд, и аз нямам намерение да я въвлека в тази игра.
Нортъмбърленд зяпна смаяно. Много отдавна никой не се бе осмелил да му противоречи. А сега този хлапак…
— Какво каза, Робин? — попита той и сложи ръка на ухото си, сякаш не бе чул добре.
— Казах, милорд, че няма да забъркам сестра си в мръсна шпионска игра, все едно с нейно знание или не.
Дукът шумно пое въздух. В стаята се възцари злокобно мълчание. Огънят пращеше, по масата капеше восък от горящите свещи. Робин издържа все така спокойно гневния поглед на дука.
Най-сетне Нортъмбърленд преодоля изненадата си и заговори тихо и заплашително:
— Не се заблуждавайте, Босер! Ако сестра ви не предаде информацията на любовника си, ще я затворя в Тауър. Имам предостатъчно основания за това. Тя е доверено лице на принцесата, нали? Ако не успеете да я накарате да ни сътрудничи, ще плати пълната цена за държавна измяна. Даже вашето семейство няма да успее да я защити.
Робин изобщо не се съмняваше, че дукът ще изпълни заплахата си. Нортъмбърленд знаеше какво да каже. Като заплашваше живота на Пен, той принуждаваше Робин да играе на негова страна. Тъй като нямаше какво да отговори, той се поклони кратко и излезе.
Нортъмбърленд го проследи със смръщено чело. След малко разтърси глава и прогони невероятното подозрение, че грозната заплаха не е била достатъчна да му осигури сътрудничеството на Робин.