— Аз искам да продам, не да купя — уточни Оуен, — но с удоволствие ще видя какво предлагате. — И влезе в помещението, като теглеше Пен след себе си като куче на каишка.
Тя сведе глава и притисна брадичка към гърдите си. В тази ужасна обстановка не й беше трудно да играе ролята на нещастна уличница. Ала сетивата й бяха напрегнати до крайност, за да чуе звукове, които да издадат присъствието на деца.
От горния етаж се чу вик. Пен спря и отказа да продължи. Оуен я дръпна рязко към себе си и замахна да я удари. Тя се сви и изплака тихо. Отгоре отново се чу вик, но не беше на дете. Пен потрепери от внезапен студ. Мисълта за онова, което ставаше горе, й причини гадене.
Салонът, ако помещението изобщо можеше да бъде наречено с тази дума, беше оскъдно обзаведен. В камината гореше огън, по стените бяха запалени няколко евтини свещи. Миришеше на евтин парфюм и немити тела.
Пред огъня седяха на ниски столчета три жени, само по ризи, отворени отпред, за да разкрият гърдите им. Те изгледаха безизразно новодошлите. Под разбърканите, отдавна немити коси очите им бяха празни.
— Вижте тук! — обяви гордо Оуен и с едно дръпване извади Пен под светлината на свещите. Вдигна брадичката й с един пръст и се обърна към собственицата на бордея. — Какво ще кажете?
Възрастната жена пристъпи по-близо.
— Името ми е мистрес Болдър — представи се тя и огледа изпитателно Пен. — Малката да не е била на война? Изглежда ми малко опърничава.
— Трябва да й покажеш кой е господарят — обясни Оуен. — Вече е кротка.
— Чакай да те видя, милинка! — Мистрес Болдър обиколи Пен и я ощипа по рамото. Пен се отдръпна отвратено.
Жената се изсмя дрезгаво.
— Това момиче май няма да може да общува с клиентите, които посещават нашето заведение. Какво искате за нея?
Оуен я изгледа замислено и отговори:
— Първо смятам да се огледам, мистрес. Може пък при вас да не й харесва. — Намигна й и жената се изсмя.
— Разбрах какво искате, сър. Искате да погледнете как е горе, нали? Там имам няколко вкусни парчета, но в момента са заети.
— Ще ида да ги видя и като се върна, ще говорим за сделката — изграчи той, пусна рязко Пен и я блъсна към ъгъла на помещението. — Стой там и не се помръдвай!
Собственицата се запъти към паянтовата стълба, която извеждаше на втория етаж, и Оуен я последва по петите.
Пен се обърна бавно. Трите жени пред камината я измерваха с враждебни погледи. Сигурно ги беше страх от конкуренцията. Тя вдигна ръка към очите, сякаш трябваше да избърше сълзите си. За съжаление нито една от жените не прояви съчувствие.
— Имам бебе — пошепна тя. — Дали ще ми позволят да го запазя?
Една от жените се изплю в огъня.
— Тук не се водят деца, момиче.
— Но дали тя ще разреши?
— Не! Децата нямат място при нас, ако някой не плаща за тях.
Сърцето й направи скок. Гласът й беше само дрезгав шепот:
— Тя гледа ли чужди деца? Моето ще й донесе чисто злато. Аз ще плащам издръжката му от доходите си и ще й помагам да гледа другите.
Жените поклатиха глави.
— Ти май си нова в занаята? — предположи едната. — Говориш като изисканите дами.
— Сигурно е била камериерка на някоя госпожа — отбеляза втората. — Някой й е надул корема и са я изгонили на улицата.
Говореха за нея, сякаш не присъстваше. Но онова, което казваха, звучеше правдиво — и тя трябваше да го използва при следващия опит, ако си тръгнеше оттук без резултат.
— Тук има ли изобщо някакви деца? Ако има, ще кажа на мъжа ми, че искам да остана.
Трите жени избухнаха в груб смях.
— Не, сега няма. Преди няколко седмици имаше, но вече не. Наистина ли вярваш, че твоят тип ще ти разреши да останеш, където искаш? — Отново шумни смехове.
Оуен се върна и даде знак на Пен да го последва навън. Тя побърза да излезе, като на минаване покрай него се сви, сякаш очакваше удар. След задушното помещение миризмата на калната уличка беше като свеж въздух.
— Няма деца — рече тихо той.
— И жените така казаха. Но преди няколко седмици е имало.
— Да опитаме в друга къща. — Той спря и я погледна изпитателно. — Как си?
— Добре съм — успокои го тя и това не беше лъжа: във вените й течеше нова енергия. Вече беше уверена, че тази нощ ще намери детето си. Ако синът й живееше в някоя от тези ужасни къщи, тя щеше да го намери и да го отведе!
— Да вървим.
Следващият бордей не се отличаваше от първия. Пен разказа историята си на жените в „салона“, докато Оуен разглеждаше стаите на проститутките със собственицата. И тук нямаше деца.