— Хълбоците я болят — обяснява тя. — Артрит. Проблеми с венците, болки. Потисната. Доста й крещи, тази нещастна жена. Не е добър човек. Отнася се към нея по същия начин, както към себе си. Ужасно. Горкото дете! — гали я, докато започва да хърка. — Зная всичко за това — обръща се към Уин. — Всичко казаха по телевизията, но ти си добре — взима ръката му. — Помниш ли времето, когато баща ти наби един мъж, който живееше три улици по-нагоре? — сочи. — Нямаше избор.
Уин не е сигурен, че знае за какво говори Нана, но това не е нещо ново. Нейният свят не винаги е очевиден и логичен.
— Ти беше на четири, а синът на онзи човек на осем. Блъсна те на земята и започна да те рита, наричаше те с ужасни думи, наричаше баща ти с ужасни думи, расистки ругатни и, ох, копито баща ти разбра, отиде в къщата им и това беше.
— Татко ли започна?
— Не баща ти. Но той го приключи. Случват се такива неща. И ти си добре. Ако се върнеш обратно и се огледаш, ще намериш нож.
— Не, Нана. Беше пистолет.
— Има нож. Нали ги знаеш, от онези с дръжка, на която има нещо — тя го рисува във въздуха. Може би има предвид нож с предпазител като кама. — Потърси. Не трябва да се обвиняваш за онзи, когато уби. Той беше много лош, но има един друг. Той е по-лош. Зъл. Тази сутрин опитах меда върху една поничка. Тенеси е чисто място с много добри хора, не непременно добри политици, но добри хора. Пчелите не ги интересува политиката, затова им харесва там, радостни са, докато правят меда си.
Уин се разсмива, изправя се.
— Нана, мисля да се насоча надолу към Северна Каролина.
— Не още. Тук имаш несвършена работа.
— Ще включиш ли, моля, алармата срещу крадци?
— Имам си моите вятърни камбанки. И мис Дог — отговаря тя. — Тази нощ Луната е съюзена с Венера, навлязла е в Скорпион. Пълно е с недоразумения, скъпи. Възприятията ти са замъглени, но всичко това ще се промени. Върни се обратно при къщата й и ще намериш онова, за което говоря, и нещо друго. Защо виждам малко помещение с наклонени греди над главата? И тясна стълба. Може би от шперплат?
— Вероятно защото все още не съм се свъртял тук, за да почистя тавана ти — отговаря той.
11
На следващата сутрин Сайкс и директорът на академията по криминалистика Том са клекнали и напредват през тревата подобно на раци, докато събират месинг.
На стрелбището на Ноксвилското полицейско управление никой не забравя сам да почиства подир себе си и от всекиго се очаква да отговори на изискванията заради привилегията да учи в академията. Посещаването на часовете става без излишни приказки. Сайкс е недоспала и потисната, когато хвърля поглед към своите състуденти. Петнадесет мъже и жени в сини тренировъчни панталони, поло и кепета, които връщат огнестрелните оръжия върху моторизираната количка за голф. Завършват в осем упражнението по анализ на траектории, изхвърляне на гилзи, докато отбелязват доказателствата с малки оранжеви флагчета и снимат, както се прави на местопрестъпленията.
Сайкс е унижена, обезсърчена, сигурна, че другите студенти я отбягват, защото не я уважават. Може да си мислят, че тя е следовател, който си пада по лесното. Появява се, когато става нещо весело, като стрелянето с АК-47, „Глок“ и 12-калибровата пушка за безредици, с която направо издухва онова, което тя нарича „грозните копелдашки мишени“. Те са й любимите, защото е много по-приятно да разкъсаш хартиен главорез, насочил пистолет срещу теб, отколкото да се опиташ да улучиш десетката. Пуска няколко гилзи в пластмасовата кофа, която делят с Том, въздухът е влажен и тежък, а далечните Смоуки Маунтинс са замъглени, точно според наименованието си.
— Това, което стана дотук, не представя Ноксвилското полицейско управление в добра светлина — тя се опитва да обясни, пот се стича между очите й.
— Вчера имаше груба сила и характерни наранявания — подмята Том, хвърляйки със звън още една гилза в кофата.
— Някак е странно — отбелязва тя, разгръща тревата и събира още месинг. — Точно това я е убило. Груба сила. Дзън! — и е имала характерни наранявания. — Дзън! — Уин казва, че в черепа й са пробити дупки, сякаш някой я е преследвал с чук. — Дзън! — значи уча така или иначе, независимо че пропуснах часовете.
— Пропусна смърт, причинена от злоупотреба с наркотици. Внезапна и неочаквана смърт. Малтретиране на деца — продължава Том, придвижва се из тревата и хвърля със звън още месинг в кофата.
— Знаеш, че ще наваксам — не е сигурна дали ще може, а Уин го няма, за да й помогне.
— Трябва да наваксаш — Том се изправя, протяга гръб, младото му лице е сериозно, може би по-сериозно, отколкото истинските му чувства.