— Провери ли там? — пита Уин.
Сами поглежда нагоре и отговаря:
— Не.
Прозорците на внушителния дом в стил Тюдор блестят на слънцето, яркосинята река Тенеси се извива грациозно в двете посоки, докъдето Сайкс може да види. Тя слиза от своя стар „Фолксваген Рабит“, решава, че изглежда като безобидна брокерка на имоти на средна възраст в костюм от джинсов плат.
Бизнесменът, който притежава къщата, където е убита Вивиан Финли, не е вкъщи. Сайкс провери, чуди се дали някой си е направил труда да му каже, че преди двадесет години една седемдесет и три годишна жена е пребита до смърт в тази елегантна къща. Ако му е казано, явно не го е грижа. Сайкс не би живяла на място, където някой е бил убит, дори да й е подарено. Тръгва да заобиколи къщата, чудейки се как е влязъл убиецът на мисис Финли.
Там има предна врата, а от двете страни — множество прозорци. Но те са малки и трудно може да си представи някой да влиза през прозореца в този квартал посред бял ден. Друга врата с тласкач в задната част на къщата изглежда води в мазето. След това срещу реката има още една врата и зад прозорците от двете й страни се вижда хубава модерна кухня с уреди от неръждаема стомана и изобилие от керамични плочки и гранит.
Сайкс стои в задната градина, оглежда цветята и пищните дървета, ниската стена, издигната от речни камъни, след това пристана и водата. Една моторница преминава с рев, тегли смелчага на водни ски. Обажда се на номер, който е записала в мобилния си телефон, докато караше насам след часа в академията, може би последния, на който е присъствала.
— Кънтри клуб „Сикуоя Хилс“ — отговаря учтив глас.
— Офисът, моля — казва Сайкс и разговорът е прехвърлен. После: — Миси? Здравейте. Отново е специален агент Делма Сайкс.
— Добре, мога да ви кажа следното — отговаря Миси. — Вивиан Финли е била член от април 1972 до октомври 1985 година.
— Октомври? Тя е починала през август — прекъсва я Сайкс.
— Вероятно едва през октомври семейството й е наминало, за да прекрати членството й. Нали разбирате, тези неща отнемат време. Хората дори не се сещат за тях.
Сайкс се чувства като глупачка. Какво знае тя за клубовете или за каквото и да е членство.
— Притежавала е пълно членство — обяснява Миси, — което означава включително тенис и голф.
— Какво друго имате в това досие? — пита Сайкс, мечтаейки да може да гледа вода, без да се налага да нарушава границите на чужди имоти или да ходи на почивка. Сигурно не е лошо да имаш толкова пари, че да можеш да си вземеш река.
— Не разбрах?
— Имам предвид стари осчетоводени сметки, които може да разкрият в подробности какво е купувала и правила? Например дали е купувала дрехи за тенис в магазина на клуба?
— Ние не хвърляме деловите досиета, но те не са в офиса. Притежаваме складово помещение…
— Нужни са ми старите й сметки, всички за осемдесет и пета.
— Честна дума, ще са нужни двайсет години, за да бъдат изровени. Това може да отнеме… — смайване, доловима въздишка.
— Аз ще ви помогна в търсенето — обещава Сайкс.
Горният етаж в гаража на Ламонт е превърнат в стая за гости, която не изглежда да е била използвана, като изключим следите и малкото мръсотия по тъмнокафявия килим, оставени от подметки. Доста големи крака, отбелязва Уин. Две различни следи.
Стените са боядисани в бежово и са украсени с няколко щампи: платноходки, морски пейзажи. Има едно единично легло, покрито с кафява покривка, масичка до леглото, малък гардероб, въртящо се кресло, бюро, върху което има само попивателна, зелена стъклена лампа и месингов нож за писма, който прилича на кама. Мебелите са от евтин явор. Малка баня с поставени една върху друга пералня и сушилня, много спретнати и чисти. Всичко изглежда неизползвано, разбира се, като изключим следите от стъпки по целия килим.
— Какво намери горе? — провиква се Сами от долния край на свалящата се стълба от шперплат. — Искаш ли да се кача?
— Няма нужда, а и няма място — отговаря Уин, поглеждайки надолу през отвора към темето на посивяващата му глава. — Изглежда никой не е отсядал или работил тук. А ако го е правил, се е изнесъл и доста добре е почистил. Със сигурност някой или може би повече от едно лице са се разхождали насам-натам.
Уин измъква чифт латексови ръкавици от джоба си, слага ги, започва да отваря чекмеджетата. Отпуска се на четири крака, поглежда под гардероба, под леглото, нещо му подсказва да огледа навсякъде, без да е наясно за какво или защо. Ако някой е бил тук и е напуснал апартамента, очевидно е почистил и е пуснал прахосмукачка. Тогава защо? И кой е разбил и отворил вратата долу? Дали някой е идвал тук, след като Ламонт едва не бе убита, и ако е така, какво е търсил този човек? Той отваря един килер, отваря шкафовете под мивките в кухненския бокс и банята, изправя се в средата на дневната, оглежда се пак, вниманието му се насочва към готварската печка. Отива при нея и отваря вратичката.