На долния рафт има дебел плик с изписан на ръка адрес на службата на ОП и обратен адрес в Ноксвил, множество марки, залепени накриво в бързината, стойността им е по-голяма от нужната.
— Исусе Христе!
Пликът е срязан и Уин поглежда към ножа за писма на писалището, онзи, който му прилича на кама. Изважда дебело досие, пристегнато с ластици.
— Не мога да повярвам! — възкликва той.
Стъпките на Сами се чуват по свалящата се стълба.
— Случаят. Бил е у нея през цялото време — после вече не е толкова сигурен. — Или у някой ДРУГ.
— А? — смаяното лице на Сами се появява в отвора.
— Досието по случая „Финли“.
Сами се държи за въжено перило, не се качва по-нагоре, отново произнася:
— А?
Уин вдига папката и обяснява:
— Това е било у нея от три проклети месеца. Преди още да съм започнал в академията, преди още да ми каже, че отивам. Боже!
— В това няма смисъл. Ако ноксвилското полицейско управление го е изпратило на нея, нямаше ли да ти кажат, когато започна да го търсиш?
— Няма име — Уин отново чете етикета, — само адрес, който не ми е познат. Пощенски печат от десети юни. Пощенски код 37921, „Уестърн Авеню“, район Мидълбрук Пайк. Почакай.
Обажда се на Спайкс, получава нейния отговор, успокоява се — както винаги, когато всичко започне да се разплита. Адресът за връщане на подателя е на Джими Барбър.
— Изглежда тази негова жена пияница е копала из мазето много преди теб — подхвърля Уин на Сайкс. — Изпратила е досието на Финли тук, където е крито в печката.
— Къде? Кучката ме е излъгала!
— Зависи. Каза ли й изобщо какво точно търсиш? — пита Уин.
Мълчание.
— Сайкс? Там ли си още? Каза ли й?
— Добре де, не съвсем — признава тя.
В два и половина той паркира стария „Буик“ на Нана зад къщата, вижда ветрените й камбанки на дневна светлина, дългите им кухи тръбички, които се полюшват на дърветата и под стрехите. Не изглеждат толкова магически, както през нощта.
Друга кола е паркирана близо до баскетболния кош, почти в храстите — стара червена „Мазда М5“. Той има нужда от стационарен телефон, но точно сега апартаментът му изглежда лоша идея. Има неприятно усещане и реши да се вслуша в него. Няма да е пресилено, ако предположи, че ченгетата или някой, който насилва ключалки с щанга, може да патрулират в квартала му. Почуква, след това влиза през задната врата в кухнята, където Нана седи срещу смутена млада жена, която сече тестето от карти Таро на три купчинки. Нана е направила горещ чай, специалитета на заведението, с канела на пръчици и късчета пресни обелки от лимон. Забелязва буркан с мед от Тенеси, а до него лъжица.
— Отгатни какво опитахме, скъпи мой — обръща се Нана към него, посягайки за карта. — Твоят специален мед, направен от щастливи пчели. Това е Сузи. Взимаме мерки срещу този неин съпруг, който мисли, че не трябва да съблюдава ограничителната заповед.
— Бил ли е арестуван? — пита Уин Сузи, на двадесет и няколко, с крехък вид, лицето подпухнало от плач.
— Моето момче е детектив — гордо обявява Нана, отпивайки от чая, когато се чува потрепване на нокти и се появява мис Дог.
Уин сяда на пода, започва да я гали, тя иска да я почеше по коремчето, а Сузи отговаря:
— Два пъти. Няма никаква полза. Мат просто плаща гаранцията, появява се както снощи в къщата на мама, чака край живия плет и ми се завира в лицето, докато слизам от колата. Ще ме убие. Зная го. Хората не разбират.
— Ще се погрижим за това — заканва се Нана.
Уин я пита къде живее майка й, забелязва, че мис Дог изглежда очебийно по-добре. Невиждащите й очи сякаш са пълни със светлина. Тя като че ли се усмихва.
— Малко по-надолу по улицата — отговаря Сузи с някакъв въпрос в гласа. — Би трябвало да знаеш.
После поглежда към мис Дог. Уин схваща. Майката на Сузи е собственичката на мис Дог. Сега му светва.
— Мис Дог никъде няма да ходи — заявява той и толкоз.
— Не ми пука, думичка няма да кажа. Мама се държи ужасно с нея. Мат е още по-лош. Аз съм й казвала същото, което и ти. Че някой ден ще прегазят кучето.
— Мис Дог е много добре — обажда се Нана. — Снощи спа в леглото ми заедно с двете котки.
— Значи майка ти не те защитава от Мат? — Уин става от пода.
— Нищо не може да направи. Той обикаля около къщата ни колкото си иска. Щом пожелае, влиза направо вътре. Тя нищо не прави.