Уин се насочва към дневната, за да използва телефона. Сяда сред кристалите и мистичния безпорядък на баба си, за да разговаря с доктор Рийд — генетик в ДНК лабораторията в Калифорния, анализирал кървавите дрехи от случая „Финли“. Казват му, че доктор Рийд участва в конферентна връзка и може да се свърже с него след половин час. Тогава Уин излиза от къщата и се отправя към къщата на мис Дог, нейния бивш дом: Виждал е Мат и преди, почти е сигурен — дребен, тлъст, с изобилие от татуировки, от типа на малтретиращите кавгаджии.
Мобилният му телефон звъни. Сайкс.
— Не ми досаждай. Готвя се да вляза в бой.
— Тогава ще бъда кратка.
— Днес нямаш ли чувство за хумор?
— Е, не исках да ти го казвам, но ако ти и аз не сме отново в клас в понеделник, ще ни изритат от академията.
Това ще разочарова повече нея, отколкото него. Масачузетската щатска полиция си има собствени криминалисти за местопрестъпленията. Няма нужда Уин сам да събира доказателства и в момента той пет пари не дава дали някога ще бъде директор на лабораториите по криминалистика или на каквото и да е друго. Хрумва му, че може би е изгубил ентусиазма си, защото подозира, че единствената причина да бъде пратен на юг да се учи, е била да го натопят да работи по случая Финли. Да го вкарат в това положение заради егоистични, политически и до този момент неизвестни цели! Вече не е сигурен кой зад какво се крие.
— Уин? — пита Сайкс.
Къщата е в полезрението му на около една пресечка напред от лявата страна. Бяла камионетка „Шевролет“ е паркирана на алеята за коли.
— Не се тревожи — успокоява я Уин. — Ще се погрижа за това.
— Не можеш! Ще имам такива неприятности с Бюрото за разследване, че вероятно ще ме изхвърлят. Уин, ще ми се да престанеш да казваш, че ще оправиш нещо, което не можеш!
— Казах ти, че ще се погрижа за това — отговаря той и ускорява крачка, когато Мат се появява от задната част на къщата, насочвайки се към пикала. Този тъп, нагъл неудачник!
— Трябва да ти кажа още нещо — продължава Сайкс обезсърчено. — Проверих при мисис Барбър. Между другото, отново е пияна. Ти беше прав.
— И? — Уин започва да подтичва.
— Тя е изпратила случая в службата на ОП преди около два месеца. Каза, че някакъв тип, вероятно млад човек, й се обадил, дал й указания. Не го споменала пред мен, защото не съм попитала, каза, че много хора се обаждат за разни неща. Съжалявам.
— Трябва да тръгвам — отвръща Уин, вече спринтирайки. Сграбчва вратата на камионетката, докато се затваря, и тлъстият малък грубиян поглежда към него първо уплашен, а после ядосан.
— Махни си шибаните ръце от пикала ми!
Той е долен и тъп, смърди на бира и цигари, дъхът му е толкова лош, че Уин може да го усети, докато отваря вратата широко, застава между нея и предната седалка. Гледа в малките жестоки очета на безполезния съпруг на Сузи, който вероятно се върти тук в очакване тя да се появи. И ако не за друго, поне като мине с колата покрай него и го види, да даде газ от ужас.
— Кой си ти и какво искаш! — изкрещява Мат.
Уин просто се вторачва в него, номер, усвоен отдавна на училищното игрище, след като порасна и се умори да се заяждат с него. Колкото по-дълго се вторачваш в някого и нищо не казваш, толкова повече откача човекът и очите на Мат сякаш отстъпват подобно на малки миди, зариващи се в пясъка, за да се скрият. Вече не е толкова корав. Уин стои там, препречил вратата, втренчен в него.
— Човече, ти си луд — казва Мат, започва да се паникьосва.
Мълчание.
— Хайде, не правя никому нищо.
Плюе, докато говори, толкова е уплашен, че може да се оцапа. Мълчание.
После Уин казва:
— Чувам, че умираш да риташ кучета и да тормозиш жена си.
— Това е лъжа!
Мълчание.
— Кой е изрекъл тая лъжа!
Мълчание.
И тогава:
— Просто искам да запомниш лицето ми — казва Уин много тихо, втренчен и без следа от чувства. — Ако още веднъж обезпокоиш Сузи или пак удариш животно, това лице ще бъде последното, което ще видиш.
12
Уин научава разочароващата новина, че ДНК анализът още не е завършен. Обяснява, че случаят е спешен, пита колко бързо може да бъде завършен анализът. Може би след около ден. Пита какво точно биха означавали резултатите.
— Една генеалогична история — обяснява доктор Рийд по телефона, — основана на четири големи биогеографски групи от прародители: южноафриканска, индоевропейска, източноазиатска или индианска и смесена.
Уин седи на любимия люлеещ се стол на Нана край отворения прозорец, а вятърът тихичко подрънква камбанките, лекичко и сладко.
— Технологията е основана на ПЕН — обяснява Рийд, — или полиморфизъм на единични нуклеотиди. За разлика от обичайното сортиране на ДНК, той изисква анализ на милиони основни двойки гени при търсенето на шаблони, много от които са без значение. В основни линии това, от което се интересуваме, са около две хиляди прародителски информационни маркери…