13
Ламонт изтръсква пепелта, издухва дима, очите й не изпускат неговите, пеньоарът й не е нещо повече от червено сияние върху голата й плът, пристегнат здраво около кръста, вижда се цепката между гърдите й.
— И всичките тези високотехнологични лаборатории, с които си имаш работа в Калифорния! — подхвърля Уин. — В биотехнологиите и лекарствата има много пари. Голям потенциал за измами и мошеничества. Странно как подобни неща метастазират от човек на човек. Понякога до хора, които не са били лоши, но после са били изложени на това.
Тя слуша, пуши, гледа го със същия несигурен блясък в очите.
Той възкликва:
— Слушаш ли ме?
— Да не би сега да разиграеш лошото ченге, Уин? Няма да проработи. Аз познавам практиката по-добре от теб.
— Мислиш, че можеш да ми сториш това? — продължава той. — Да се съгласиш да бъда пратен в Тенеси, след това да ме изстреляш обратно тук, за да работя по твоя рекламен номер. Заплашително писмо. Обвинения, че прострелването не е правомерно, как можа да ми причиниш това? Какъв човек би направил подобно нещо?
— Беше внушение, че стрелбата трябва да бъде разследвана. Внушение, направено от окръжен прокурор, който играе по правилата — очите й са втренчени в неговите. — Аз играх като по учебник.
— О, да! Ти и твоите правила. Ти и твоето его и машинации. Липсващо полицейско досие, досие за убийство, което никой не беше способен да открие. Можеш ли да познаеш? Намерих го. А можеш ли да познаеш къде? В твоя проклет апартамент над гаража. Ти луда ли си?
— Какво? — изглежда объркана и разтревожена.
— Чу ме.
— Досието на Финли е било в моя апартамент над гаража? Дори не знаех, че липсва или че моята служба някога го е… Къде точно?
— Ти ми кажи — той започва да се ядосва, и то много.
— Бих ти казала, ако знаех.
— Какво ще кажеш за готварската печка?
— Това за смешка ли трябва да мине?
— Досието по случая „Вивиан Финли“ беше в твоята печка.
В очите й се връща сигурността, но смесена с подозрение и презрение.
— Някой е надрусан и дяволски тъп — промърморва тя. — Някой с паметта на комар. За да направи така, че да изглеждам зле.
— Ти ли го скри там?
— Аз не съм глупава — отговаря тя, смачквайки цигарата си сякаш бавно я убива. — Благодаря, Уин. Ти току-що ми даде изключително важна информация.
Тя се навежда напред, подпира ръцете си на масата, предоставяйки му гледка, която не би трябвало да вижда. Очите й изразяват покана, която никога преди не е отправяла.
— Моник, прекрати това — казва той.
Тя не помръдва, чака, наблюдава го как гледа, а очите му имат своя собствена воля и в главата му кръжи повече от всеки друг път мисълта как ли би било с нея…
— Не прави това! — той отвръща поглед. — Зная какво изпитваш. Работил съм с жертви на сексуално насилие…
— Нищо не знаеш! Аз не съм жертва.
Избухването й сякаш разтърсва кухнята.
— И аз няма да бъда — заявява той тихо и студено. — Няма да ме използваш за потвърждение, че си все още желана. Запази го за терапевта си.
— Ти да потвърждаваш? — изфучава тя, загръщайки по-плътно пеньоара си. — Мисля, че е обратното. Смятам, че аз щях да потвърдя — тя сяда изправена на стола, свежда поглед, започва да примигва, за да задържи сълзите.
Настъпва дълго мълчание, докато тя се бори да се овладее.
После промълвява:
— Съжалявам — избърсва очите си. — Не беше честно и съжалявам. Не исках да кажа това.
— Говори с мен — подканя я Уин.
— Ако си беше направил труда да вникнеш в това малко по-изчерпателно — възвръща си тя присъствието на духа и остротата, — можеше да откриеш, че не използвам гаража. Не съм паркирала колата си там от месеци. Някой друг го използва. Или използваше. Не съм стъпвала там.
— Кой?
— Тоби.
— Тоби? — яростно повтаря той озадачен. — Позволявала си на този безмозъчен идиот да живее в твоя имот? Боже!
— Май ревнуваш — тя се усмихва и пуши.
— А ти май смяташ, че дължиш на Хюбър…
Мислите му са объркани, едва не започва да пръска слюнки.
— Няма значение.
— Има!
— Попита дали Тоби може да живее там, докато работи като мой помощник. За да го махне от дома си.
Уин си мисли за стодоларовите банкноти в джоба на Баптиста, тубата с бензин, парцалите. Мисли си за липсващия ключ, принудил Ламонт да заобиколи откъм задната част на къщата, където е тъмно и залесено, за да извади резервния от кутията. Мисли си за увлечението на Тоби по наркотиците, сеща се за наркообвиненията към Баптиста и скорошното му посещение в съда за непълнолетни.
— Нека те питам нещо — проговаря накрая, — знаеш ли някаква причина Хюбър да иска смъртта ти?