— Хюбър — произнася Уин. Няма да е лесно да бъде разпитан, когато му дойде времето.
— Вероятно Джеси е влязъл с взлом в апартамента над гаража…
— Защо? За да намери досието?
— Да… Не знам. Не знам. Всичко, което знам, е, че искаше да изглеждам зле. Да унищожи името ми. След смъртта ми. Или сега. Докато съм жива…
Гласът й трепери, очите й са пълни с яростни сълзи. Уин я гледа, изчаква.
— Кажи ми — тя едва говори, — платил му е и да ме изнасили? — тя повишава глас, сълзите й се стичат.
Уин не знае. Не знае какво да каже.
— Или му е платил просто да ме убие и да изгори къщата и безполезното лайно само е измислило изнасилването. А, да. Всеизвестното престъпление заради благоприятна възможност.
— Защо? — тихичко пита Уин. — Защо такава…
— Защо такава касапница? — прекъсва го Ламонт с пронизителен смях. — Защо? Хайде, Уин, виждаш го всеки ден. Омраза. Завист. Да те презират, оскърбяват, заплашват. Да ти го връщат. Убий някого колкото може повече пъти и по колкото е възможно по-ужасни начини. Нали така? Унижавай ги и им причинявай колкото може повече болка и страдания.
Картини от онази нощ с нея. Уин се насилва да ги пропъди обратно.
— Е, опита се — заключава Моник. После: — Колко?
Той знае за какво пита. Не й отговаря.
— Колко!
Поколебава се и произнася:
— Хиляда долара.
— Значи толкова струвам.
— Това няма нищо общо и ти го знаеш…
— Не си прави труда — пресича го тя.
14
Оръжейният магазин на Рекс е на Ъпуърд Роуд в Ийст Флат Рок, добро място за частна среща, защото е затворен в неделя. Хубаво е да знаеш, че народът в Северна Каролина, който вярва в огнестрелните оръжия и камуфлажа, спазва Шабат.
Сайкс и Уин седят на сгъваеми столове между стелажи с пушки и рибарски принадлежности. Един трикилограмов костур, окачен на стената, я гледа лошо с рибешките си очи. Облегнат на витрина с пистолети, стои шерифът на Хендерсън Каунти — Ръдърфорд. Той е приятел на Рекс, което обяснява как е намерил ключа, за да пусне Уин и Сайкс, така че да могат да проведат малко обсъждане на случая „Финли“.
Ръдърфорд изглежда като името си, странна работа, феномен, с който Сайкс е наясно през целия си живот.
Той е голям и тътне като товарен влак, заплашителен и настървен само в една посока — своята. По един или друг начин им припомни повече от веднъж, че Флат Рок е под негова юрисдикция.
Недвусмислено заяви, че ако някой прибере Джордж и Кимбърли (Ким) Финли, това ще бъде той. Каза, че първо трябва да разбере защо трябва да бъдат задържани. Така че Сайкс и Уин правят всичко възможно, за да обяснят търпеливо фактите по случая, подробности, които станаха очевидни, докато будуваха цялата минала нощ на път от Ноксвил дотук. После отседнаха в един „Бест Уестърн Мотел“, разнищваха и сглобяваха информацията от досието, до което трябваше да имат достъп от началото, страница след страница доклади, свидетелски показания и дузина ужасяващи снимки, които правят много неща тревожно очевидни.
Ким е намерила жестоко пострадалото тяло на мисис Финли и позвънила на 911 в 14,14 часа на 8 август. Твърди, че карала бялата лимузина „Мерцедес“ на Джордж, излязла по работа и решила да се отбие на гости. Обаче няколко часа по-рано, между десет и тридесет и единадесет, пенсионер, който живее само на няколко преки от Сикуоя Хилс на мисис Финли, видял Ким в района да кара своя червен „Мерцедес“ купе. Когато детектив Барбър я попитал за това, тя предложила простото обяснение, че докато била излязла, спряла в околностите на Сикуоя Хилс, за да изведе своята малтийска болонка Ча-Ча по Чероки Булвард или булеварда, както го нарича тя. Нищо особено подозрително в това, след като Чероки Булвард е бил и е популярно място, на което хората, включително приходящите, извеждат кучетата си. За Ким, която не живееше в Сикуоя Хилс, се знаело, че разхожда Ча-Ча там ежедневно в зависимост от времето, а 8 август се случил хубав ден.
В своите показания пред Барбър тя продължила да преде доста правдоподобната си история: прибрала Ча-Ча около пладне, проверила как е Джордж, който бил болен на легло с настинка, след това излязла с неговия „Мерцедес“, защото нейният „Мерцедес“ купе се нуждаел от бензин и издавал странен шум. По пътя си към химическото чистене решила да се отбие у мисис Финли и когато не й отворили вратата, Ким си отключила и преживяла най-страшния шок през живота си. Тя продължила да разказва на Барбър, твърде плачливо, че много се тревожела за сигурността на мисис Финли. „Имаше всички тия пари, обичаше да се самоизтъква и живееше сама, а беше толкова наивна и твърде доверчива — казала тя, добавяйки, че по-рано през седмицата. Когато Джордж и аз наминахме, за да вечеряме с нея, и двамата видяхме един подозрителен на вид чернокож близо до къщата й, който я зяпаше. Когато завихме по алеята за автомобили, той бързо се отдалечи“.