Жената се размърда неспокойно.
— Детектив ли? — прошепна тя.
Лудърс бодро се обади:
— Интересно защо Фред е постъпил така?
— Заради някакви пари, скрити в една обувка — отвърна шерифът.
Лудърс повдигна вежди и погледна госпожа Лейси. А тя раздвижи устни, след което каза отсечено:
— Но ние си ги получихме обратно, господин Банън. Фред си беше направил шега. Спечелил малко пари на надбягванията и ги скрил в обувката ми. Искал да ме изненада. Пратих обувката на поправка, без да знам, че парите са вътре, но когато отидохме в обущарницата, те все още си бяха там.
— Името ми е Барън, а не Банън — каза шерифът. — Значи, вие си получихте парите непокътнати, госпожо Лейси?
— Ами… да. Разбира се, отначало си помислихме, че все пак е хотел и след като камериерката е занесла обувката… Всъщност не знам какво си помислихме, но беше глупаво да се крият пари в обувка. Така или иначе, получихме си ги обратно до последния цент.
— И парите бяха същите, така ли? — попитах. Започвах да схващам идеята и никак да не я харесвам.
Не бих казал, че ме погледна.
— Ами, разбира се, защо не?
— Господин Еванс не ми разказа историята точно така — кротко каза шерифът и скръсти ръце върху корема си. — Струва ми се, че има известна разлика от това, което сте казали на Еванс.
Лудърс внезапно се наведе напред в стола си, но не свали усмивката от лицето си. Аз дори не помръднах. Жената направи неопределен жест и дланта й продължи да се плъзга върху ръкохватката на стола.
— Аз… да съм го разказала… какво съм разказала на господин Еванс?
Шерифът извърна глава много бавно и сурово ме погледна право в очите. После отново се обърна. Едната му ръка потупа другата върху корема.
— Доколкото разбрах, господин Еванс е бил тук по-рано тази вечер и вие сте му казали тези неща, госпожо Лейси. Че парите са били подменени.
— Подменени ли? — Гласът й имаше някакво странно кухо звучене. — Господин Еванс ви е казал, че е идвал тук по-рано тази вечер? Та аз… за пръв път в живота си виждам господин Еванс.
Дори не си направих труда да я погледна. Моят човек беше Лудърс.
Гледах го. И спечелих толкова, колкото ако бях пуснал монета в игрален автомат. Той се изкиска и отново запали пурата си.
Шерифът затвори очи. Лицето му бе придобило някак тъжно изражение. Кученцето изпълзя изпод стола ми и застана насред стаята, загледано в Лудърс. После отиде в ъгъла и се напъха под кувертюрата на леглото. Известно време се чуваше как сумти, после престана.
— Хм, фалшификация — пророни шерифът, сякаш на себе си. — Нямам необходимата подготовка да се заема с това. Нямам и опита. Тук не работят така бързо. В планината няма престъпления. Почти. Той направи кисела гримаса.
След малко отвори очи.
— Колко пари имаше в обувката, госпожа Лейси?
— Петстотин долара — отвърна тя с приглушен глас.
— Къде са тези пари, госпожо Лейси?
— Предполагам, че са у Фред.
— Нали казахте, че е искал да ви ги подари, госпожо Лейси.
— Така е — рязко се сопна тя. — Подари ми ги. Но аз не се нуждая от тях в момента. Не и тук, в планината. Може би ще ми даде чек по-късно.
— Дали са в джоба му, или са някъде тук, в къщата, госпожо Лейси?
Тя поклати глава.
— Сигурно са в джоба му. Не знам. Искате ли да претърсите хижата?
Шерифът повдигна дебелите си рамене.
— Откъде накъде? Не. Разбира се, че не, госпожо Лейси. С нищо няма да ми помогнат, ако ги намеря. Особено пък ако не са били подменени.
Лудърс се обади:
— Какво точно имате предвид, като казвате „подменени“, господин Барън?
— Ами подменени с фалшиви — отвърна шерифът.
Лудърс тихо се изсмя.
— Това наистина е забавно, не смятате ли? Фалшиви пари в Пума Пойнт? Та тук няма възможности за такива неща.
Шерифът тъжно му кимна.
— Не звучи много логично, нали?
Лудърс продължи:
— И вашият единствен източник на информация по въпроса е тук присъстващият господин Еванс, който се е обявил за детектив? Частен детектив, без съмнение?
— Мислех си за това — рече шерифът.
Лудърс се наведе още малко напред.
— Някой друг освен господин Еванс казвал ли ви е, че Фред Лейси го е повикал?
— Е, все трябва да е знаел нещо, за да дойде тук, нали така? — притеснено промърмори шерифът. — А знаеше и за онези пари в обувката на госпожа Лейси.
— Само питах — тихо рече Лудърс.
Барън рязко се обърна към мен. Аз вече бях нахлузил замръзналата си усмивка. От случката в хотела не бях проверявал за писмото на Лейси. Сега вече знаех, че не е необходимо да го търся.