— Като те слуша човек, излиза, че този Лудърс е много лош човек — спокойно каза Барън. — Защо му е трябвало да убива Вебър?
— Защото цялата история тръгва от Вебър. Това е организация, чиято цел е да пласира известно количество прекрасно фалшифицирани десетдоларови банкноти. И то голямо количество. А такава работа не се подхваща, като пробуташ наведнъж петстотин долара, всичките чистак новички, и то при обстоятелства, които биха направили всекиго подозрителен, да не говорим за предпазлив човек като Фред Лейси.
— Добре ги редиш, синко — рече шерифът и сграбчи дръжката на вратата, тъй като в момента правехме остър завой, — но теб съседите не те гледат в ръцете какво правиш. Аз трябва да съм много по-предпазлив, защото съм в собствения си двор. Струва ми се, че Пума Лейк не е най-подходящото място за пласиране на фалшиви пари.
— Окей — съгласих се.
— От друга страна, ако Лудърс е човекът, когото търся, залавянето му може да се окаже доста трудно. От долината излизат три пътя, а през лятото в източния край на игрището за голф в Удланд Клъб винаги има поне пет-шест самолета.
— Не ми се виждаш много разтревожен обаче — подметнах.
— Един планински шериф не трябва да се тревожи много — спокойно отвърна Барън. — От него никой не очаква кой знае колко ум. Особено такива като господин Лудърс.
X
Лодката стоеше във водата, завързана с късо въже, и непрекъснато се поклащаше — така както се поклащат всички лодки, дори и в най-спокойна вода. Почти цялата бе покрита с брезентово платнище, завързано тук-там, но не навсякъде, където би трябвало. Зад късото разнебитено кейче се виеше път, обрасъл с хвойна, и излизаше на шосето. От едната страна имаше лагер с малък бял фар, който му служеше за отличителен белег. Откъм някакво бунгало се чуваше танцова музика, но всички останали лагерници си бяха легнали.
Оставихме колата край банкета и заслизахме надолу пеша. Барън държеше голям прожектор и непрекъснато светкаше наляво-надясно, като ту го палеше, ту го гасеше. Когато наближихме водата и края на пътчето, което се спускаше до кея, той насочи лъча в земята и внимателно се вгледа. Имаше скорошни следи от автомобилни гуми.
— Какво мислиш? — обърна се към мен.
— Приличат ми на автомобилни гуми — рекох.
— Ти какво мислиш, Анди? Този човек е съобразителен, но не ми подсказва идеи.
Анди се наведе и разгледа следите.
— Нови гуми и то големи — каза той и се упъти към кея. Наведе се и посочи нещо. Шерифът освети мястото. — Ъхъ, тук са обърнали — продължи Анди. — И какво от това? Сега наоколо е пълно с нови коли. Виж, през октомври би означавало нещо. Тукашните не купуват повече от една нова гума наведнъж и то все от евтините. Тези тук са високопроходими и универсални — за всякакво време.
— Бихме могли да огледаме и лодката — рече шерифът.
— Какво да й гледаме?
— Ами, дали е била използвана скоро — поясни Барън.
— По дяволите! — възмути се Анди. — Ние много добре знаем, че е била използвана, нали?
— Ти никога не се съмняваш в предположенията си — благо подметна Барън.
Анди го изгледа мълчаливо, после се изплю на земята и тръгна да се връща към автомобила. Измина няколко крачки и рече през рамо:
— Това не беше предположение.
После отново извърна глава и продължи да крачи сред дърветата.
— Малко е докачлив — каза Барън, — но е свестно момче.
Той отиде на кея и се наведе над лодката. Прекара ръка по предния й борд, под нивото на платнището. Върна се и бавно кимна с глава.
— Анди е прав. Винаги е прав, да го вземат мътните. Каиш са тия гуми според теб, господин Еванс? Говорят ли ти нещо?
— Кадилак, дванайсетцилиндров — отвърнах. — Двуместен, с червени кожени седалки и два куфара отзад. Часовникът на таблото изостава с дванайсет минути и половина.
Шерифът постоя известно време замислен, после кимна с голямата си глава и въздъхна:
— Е, предполагам, че с това си изкарваш прехраната.
Върнахме се при колата. Анди отново седеше отпред, зад волана. Пушеше и гледаше право пред себе си през прашното стъкло.
— Къде живее сега Руни? — попита Барън.
— Където винаги е живял — отвърна Анди.
— Ха, че то е съвсем наблизо, по пътя за Баскоум.
— Не съм твърдял друго — озъби се младежът.
— Да вървим тогава — каза шерифът и влезе. Аз седнах до него.
Анди обърна колата и се върна половин миля назад, след което се накани да завие. Шерифът рязко му извика:
— Я спри за малко.
Той слезе от колата и насочи прожектора надолу. После се върна при нас.
— Мисля, че напипахме нещо. Онези следи до кея не означават кой знае колко, но същите следи тук може да се окаже, че значат повече. А намерим ли ги и при Баскоум, тогава ще значат много. Онези стари златотърсачески лагери са правени като по поръчка за тъмни далавери.