Колата зави по страничния път и бавно се закатери нагоре. Пътят бе осеян с големи камъни, с каквито бе покрит и целият хълм. Чистата им белота блестеше на лунната светлина. Колата изпъпли още половин миля, след което Анди спря.
— Окей, Орлово Око, това е хижата — каза той.
Барън слезе отново и обиколи наоколо с прожектора. Хижата тънеше в мрак. Той се върна при колата.
— Идвали са чук да докарат Тед вкъщи. После са се насочили към Баскоум. Смяташ ли, че Тед Руни може да се замеси в нещо нередно, Анди?
— Само ако са му платили — отвърна младежът.
Аз излязох от колата и двамата с Барън се запътихме към хижата. Беше малка, груба, покрита с греди от местен бор. Имаше дървена веранда, комин от ламарина, прикрепен с тел и килнат външен клозет отзад, близо до дърветата. Никъде не светеше. Качихме се на верандата и Барън похлопа на вратата. Нищо не се случи. Опита дръжката, но беше заключено. Слязохме от верандата и заобиколихме отзад, като преглеждахме прозорците. Всичките бяха затворени. Барън опита задната врата, която бе на нивото на земята Тя също се оказа заключена. Той заблъска. Ехото от ударите мина между дърветата и се удари високо във върха на хълма, сред камънаците.
— Отишъл е с тях — рече шерифът. — Сега няма да смеят да го оставят. Вероятно са се отбили, колкото да си събере нещата. Поне част от тях. Да.
— Не мисля така — обадих се аз. — Руни им е бил необходим единствено заради лодката. С тази лодка прибраха трупа на Фред Лейси от Спикър Пойнт рано вечерта. На трупа по всяка вероятност са вързали тежест и са го спуснали в езерото. Изчакали са да се стъмни, за да го направят. Руни е участвал в цялата работа, за което са му платили. Нощес лодката отново им е била необходима, само че са решили, че Руни вече не им е необходим. И ако са в Баскоум Вали, на някое уединено тихо местенце, където произвеждат или складират фалшиви пари, изобщо не биха искали Руни да ги последва и там.
— Отново правиш умозаключения, синко — кротко каза шерифът. — А и без туй нямам разрешително за обиск. Но бих могъл да погледна в онова заведение с двете нули. Почакай минутка.
Той се упъти към клозета, а аз отстъпих малко назад, засилих се и блъснах вратата на хижата. Тя потрепера и се разцепи по диагонал.
— Хей — вяло извика Барън зад мен, без капка хъс.
Отстъпих още малко и повторно ударих вратата. Влязох заедно с нея, като се приземих на четири крака върху парче линолеум, което смърдеше на рибен тиган. Изправих се, посегнах и завъртях ключа на висящата гола крушка. Барън бе плътно зад мен и издаваше неодобрителни звуци.
Имаше кухня с печка за дърва и няколко мръсни полици със съдове по тях. Печката излъчваше слаба топлинка. Отгоре й имаше вече вмирисани неизмити тенджери. Пресякох кухнята и влязох в стаята. Запалих поредната гола крушка. Встрани имаше тясно, нескопосано оправено легло с мърляв юрган отгоре. Следваха дървена маса, няколко дървени стола, стар радиошкаф, куки по стената, пепелник с четири изгорели лули и купчина долнопробни списания на пода в ъгъла.
Таванът бе нисък, за да задържа топлината. В единия му ъгъл имаше капак, през който се излизаше горе. Капакът зееше отворен, а под него бе изправена стълба. Върху един дървен сандък имаше отворен стар, изпръскан с вар брезентов куфар, с малко дрехи вътре. Барън се приближи и погледна в куфара.
— Руни май се е готвел да се мести или да тръгва на път. После онези юнаци са дошли и са го взели. Не е досъбрал багажа си, но си е сложил костюма. Човек като Руни има един-единствен костюм и го облича само ако слиза в долината.
— Не е тук — рекох, — но тук е вечерял. Печката е още топла.
Шерифът хвърли замислен поглед към стълбата. После се приближи, покатери се и отвори капака с главата си. Пъхна прожектора в дупката и освети наоколо. Пусна капака да се затвори и слезе отново.
— Вероятно горе е държал куфара — каза. — Виждам, че под него има и стар моряшки сандък. Готов ли си да тръгваме?
— Не видях кола наоколо. Той трябва да е имал кола.
— Ъхъ. Имаше стар плимут. Загаси лампите.
Шерифът се върна обратно в кухнята, огледа я, после изгаси и двете лампи и излезе от къщата. Аз пък затворих останките от задната врата. Барън разучаваше следите от автомобилните гуми върху мекия разтрошен гранит, които го отведоха под вековен дъб. Няколко големи тъмни петна показваха къде многократно е била паркирана кола, от която е капало масло.
Той се върна, като люлееше прожектора, после погледна към клозета и рече: