— Ти можеш да се връщаш при Анди, но аз все пак трябва да погледна и в онова заведение.
Не отговорих. Наблюдавах го как мина по пътечката, откачи резето на вратата и я отвори. Видях как насочи прожектора вътре и светлината му се процеди през многобройните дупки на разнебитения покрив. Върнах се назад покрай хижата и влязох в колата Шерифът се бави дълго време. Върна се бавно, спря край колата и отхапа поредното парче тютюн. Преметна го из устата си, след което настървено започна да го обработва.
— Руни — рече — е в клозета. Прострелян два пъти в главата. — После седна при нас. — Прострелян е с огромен пищов и е много мъртъв. Съдейки по обстоятелствата, бих казал, че някой дяволски е бързал.
XI
Известно време пътят се катереше стръмно нагоре, като следвате криволиците на пресъхнал планински поток, чието корито бе пълно с камъни. После се изправи и тръгна по равно, на около триста метра над езерното ниво. Пресякохме един ограничител за кравите, чиито тънки, успоредно наредени релси издрънчаха под колелата на автомобила. Пътят се заспуска надолу. Появи се широко равно пространство, където пасяха няколко крави. На осветеното от луната небе се очерта силуетът на тъмна ферма. Стигнахме до по-широк път, който пресичаше нашия под прав ъгъл. Анди спря колата, Барън слезе и внимателно заразглежда земята в светлината на прожектора.
— Завили са наляво — каза той, като се изправи. — Добре че след тях не е минала друга кола, та да заличи следите.
Той отново се качи при нас.
— Лявото не води към старите мини — рече Анди. — Пътят отива до къщата на Уордън, а после обратно долу, при стената на езерото.
Барън поседя мълчаливо, после излезе от колата и отново запали прожектора. При десния лъч на Т-образното кръстовище той изненадано възкликна:
— Отива и надясно. Но първо наляво. После са се върнали, но първо са ходили някъде на запад оттук. И ние ще направим като тях.
— Сигурен ли си, че първо са тръгнали наляво, а не надясно? — попита Анди. — Левият път ще ни изведе на централното шосе.
— Ъхъ. Десните следи застъпват левите — отвърна Барън.
Завихме наляво. Могилките, пръснати из долината, бяха обрасли с железни дървета, някои от които полуизсъхнали. Желязното дърво израства до около пет-шест метра височина, след което умира. Когато това стане, клоните му се оголват, придобиват сивкавобял цвят и блестят на лунната светлина.
Изминахме около миля, след което един тесен път, по-скоро пътека, се отклони право на север. Анди спря. Барън слезе отново и запали прожектора. Направи знак с палец и Анди сви по тесния път. Шерифът се качи.
— Тези момчета не са много предпазливи — коментира той. — Да, бих казал, че въобще не са предпазливи. Но пък и не биха могли да предположат, че Анди ще успее да познае лодката само по звука.
Пътят навлезе в тясна клисура и храсталаците дотолкова се сгъстиха, че колата едва се провираше без да се одраска. После, след един остър завой, тръгна почти обратно, закатери се отново, зави и отпреде ни се появи малка хижа, притиснала гърба си в хълма й отвсякъде заобиколена с дървета.
В този миг, откъм къщата, или някъде много наблизо, се разнесе дълъг пронизителен писък, който завърши с рязък лай. Лаят внезапно бе заглушен. Барън тъкмо започна да казва: „Изгаси фаро…“, но Анди вече ги беше изгасил и отбил колата от пътя.
— Малко късничко, предполагам — сухо каза той. — Сигурно са ни видяли, ако е имало някой да наблюдава.
Барън излезе от колата.
— Това ми прозвуча като койот, Анди.
— Ъхъ.
— Ужасно близо до къщата, за да е койот, не мислиш ли?
— Тц — отвърна, младежът. — Ако прозорците не светят, койотите идват до самата постройка, за да се ровят из боклуците.
— Но би могло да бъде и онова малко кученце — каза Барън.
— Или кокошка, която снася квадратно яйце — обадих се аз. — Какво чакаме? И няма ли най-сетне да ми върнеш пистолета? В крайна сметка, опитваме ли се да заловим някого, или просто се движим и гадаем какво е станало?
Шерифът извади пистолета от левия си заден джоб и ми го подаде.
— Аз не бързам — каза той, — защото Лудърс не бърза. В противен случай отдавна да се е изпарил. Бързали са да се отърват от Руни, защото е знаел нещо за тях. Но сега Руни не знае нищо за тях, защото е мъртъв, къщата му заключена, а колата му откарана нанякъде. Ако не беше разбил задната му врата, той можеше да си стои в клозета няколко седмици, преди някой да се заинтересува какво става. Онези следи от гумите са доста фрапиращи, но това е само защото знаем откъде са тръгнали. Те нямат никакви основания да допускат, че ние сме разбрали и това. Е, тогава откъде бихме могли да започнем? Не, изобщо не бързам.