— Да — отвърнах. — Това би било по-умно. Вие сте безкрайно откровен с нас.
— С вас, естествено, няма никакво значение колко съм откровен — каза той.
Барън внезапно се наведе напред.
— Вижте, Лудърс, това, че ще ни убиете, с нищо няма да ви помогне. Ако трябва да си говорим откровено, ние нямаме нищо срещу вас. Може и да сте убили онзи Вебър, но както са се сложили нещата, това е много трудно да се докаже. Ако сте разпространявали фалшиви пари, ще ви осъдят, разбира се, но за това не бесят. По случайност нося два чифта белезници на колана си, затова ви предлагам вие и вашият японски приятел да си тръгнете оттук с тях.
Чарли, япончето, се обади:
— Ха-ха, много смешен мъж. Аз предполага някой тук чалнат, да.
Лудърс леко се усмихна.
— Всичко ли занесе в колата, Чарли?
— Останал още един куфар.
— Тогава занеси и него и запали мотора, Чарли.
— Слушай, Лудърс, няма да мине — настойчиво каза Барън. — Долу в гората ни чака наш човек с ловна карабина. Луната е много ярка. Ти също имаш оръжие, но шансовете ти срещу ловната карабина са колкото нашите с Еванс срещу теб. Никога няма да излезеш оттук, ако и ние не излезем с теб. Той ни е видял как влязохме вътре и ще ни даде двайсет минути. После ще повика подкрепления. Такава беше заповедта ми.
Лудърс каза тихо:
— Тази работа е много трудна. Дори за нас, немците. Изморен съм. Направих сериозна грешка. Използвах човек, който се оказа глупак, който извърши глупост, а после уби човек, защото я беше извършил и човекът знаеше за нея. Но грешката беше и моя. Никой няма да ми я прости. Животът ми вече не е от голямо значение. Отнеси куфара в колата, Чарли.
Чарли бързо се доближи до него.
— Аз не харесва, не — рязко каза той. — Куфар адски тежък, а мъж с карабина стреля. По дяволите!
Лудърс бавно се усмихна.
— Това са глупости, Чарли. Ако с тях имаше някой, той да се е появил много отдавна. Нали затова ги оставих да приказват. Да разбера дали са сами. Те наистина са сами, Чарли. Хайде, върви.
Чарли прошепна дрезгаво:
— Аз отива, но аз пак не харесва.
Той отиде в ъгъла и повдигна куфара. Едва го тътреше. Бавно се примъкна до вратата, остави куфара на пода и въздъхна. Открехна лекичко и надникна навън.
— Не вижда никого — каза. — Може наистина всичко лъжи.
Лудърс промълви замислено:
— Трябваше да убия и жената, и кучето, но се размекнах. А онзи мъж, Курт, какво стана с него?
— За пръв път чувам за него — рекох. — Къде беше той?
Лудърс ме изгледа втренчено.
— Станете прави и двамата!
Аз се изправих, по гърба ми се търкулна ледена капчица. Барън също се изправи. Лицето му бе сиво. Побеляващата коса по слепоочията блестеше от пот. Цялото му лице бе потно, но челюстите му продължаваха да дъвчат.
Той тихо попита:
— Колко получи за тази задача, синко?
— Сто долара, но похарчих няколко — отвърнах дрезгаво.
Барън каза със същия тих глас:
— Женен съм от четирийсет години, плащат ми по осемдесет долара на месец, квартира и дърва за горене. Но не е достатъчно. По дяволите, трябва да получавам сто!
Той се усмихна кисело, изплю се и погледна Лудърс.
— Върви по дяволите, нацистко копеле! — каза.
Лудърс повдигна автомата бавно и стисна устни. Дъхът му свистеше. После още по-бавно остави автомата и бръкна в сакото си. Извади пистолет и вдигна предпазителя с палец. Премести го в лявата си ръка и безмълвно се вгледа в нас. Лицето му много бавно започна да се изпразва от всякакво изражение, докато се превърна в мъртвешка сива маска. Той вдигна пистолета и едновременно с него и дясната си ръка, опъната, над нивото на рамото. Ръката бе опъната като струна.
— Хайл Хитлер! — рязко изрече.
После бързо обърна пистолета, пъхна дулото в устата си и натисна спусъка.
XIV
Япончето изврещя и се изниза през вратата. Ние с Барън се метнахме върху масата и сграбчихме пистолетите си. Върху ръката ми капна кръв, после Лудърс бавно се свлече покрай стената.
Барън вече беше навън. Когато излязох след него, видях япончето, което тичаше с всички сили надолу по хълма към едни храсти.
Шерифът се разкрачи и вдигна колта, но после отново го свали.
— Не е достатъчно далече — каза. — Винаги давам на човек трийсет и пет метра.
Той повдигна големия колт отново, леко извъртя тялото си, а когато пистолетът достигна необходимата за стрелба височина, започна да го движи много бавно, като леко наведе главата си, докато ръката, рамото и дясното му око образуваха една линия.
Един дълъг миг шерифът остана така, съвършено неподвижен, а после пищовът изтрещя, подскочи в ръката му, тънка струйка дим се издигна нагоре и постепенно се изгуби.