— Това е реалност, нали? — попитах.
Заоглеждах малката стая. Тя бе слабо осветена, изпълнена със слаб аромат на някакво иглолистно дърво, може би кедър. Нямаше други мебели, освен леглото и нисък стол с бамбукова облегалка. През единствения прозорец влизаше ярка златисточервена светлина, която ми подсказа, че е ранна вечер.
— Не е сън или халюцинация след мозъчно сътресение?
Майка ми обви с ръка раменете ми и притисна топли устни към слепоочието ми.
— Тук съм, миличка — промълви. — Наистина съм тук.
Е, сега вече се разплаках. При това силно. Дълбоки, сърцераздирателни хлипове, които ми причиняваха физическа болка. През риданията се опитах да й разкажа всичко, което се бе случило в Торн, макар да осъзнавах, че нищо не ми се разбира.
Когато пристъпът ми най-после отмина, се облегнах на гърдите й. Дишах треперливо и все още хълцах. По нейното лице също се стичаха сълзи, които капеха върху косата ми.
— Добре — казах накрая. — Разказах ти за ужасната ми лятна ваканция. Твой ред е.
Мама въздъхна и ме прегърна по-здраво.
— О, Соф — прошепна съвсем тихичко. — Дори не знам откъде да започна.
— Като за начало защо не ми кажеш къде сме?
— В базата на Бранник.
След тези думи си припомних всичко. Изи, меча, Елодия, която превърна тялото ми в смъртоносна кукла на конци.
Елодия? — повиках я наум. Тук ли си още?
Отговор обаче не последва. В момента само аз обитавах главата си. И като заговорихме за нея…
— Какво се случи?
— Финли — това е по-голямата сестра на Изи — отиде да я търси. Изи каза, че си я нападнала с магия. Мислех, че вече нямаш магически сили…
— Нямам — отвърнах. — Само че… Ще ти обясня по-късно. Та значи, Финли ме е цапардосала по главата с нещо, така ли? С какво, с бейзболна бухалка? С някой ТИР?
— С фенерче — обясни майка ми и внимателно раздели косата над цицината на главата ми, която сигурно беше с размера на баскетболна топка.
Известно време и двете мълчахме, макар да бяхме наясно какъв ще е следващият ми въпрос: Защо, по дяволите, майка ми — която през целия си живот странеше от всичко, свързано с магията — бе избрала да прекара лятото с банда ловци на чудовища?
Нещо обаче ми подсказваше, че отговорът й ще бъде „Сложно е за обяснение“. А когато все пак получех такова, нямаше да ми хареса. Затова, макар да умирах от желание да науча причината за идването й тук, реших да оставим това за по-късно. Най-добре за момент, когато мозъкът ми не се опитва да изскочи от черепа.
— Беше горещо — казах. Разговорът за времето е най-подходящ, когато искаш да избегнеш сложни и неприятни теми. — Навън, тоест. Къде по-точно се намира тая база?
— В Тенеси — отговори мама.
— А-ха, значи… Тенеси ли?!
Отдръпнах се назад и седнах, за да я виждам по-добре.
— Използвах Итинериса да стигна от Англия дотук. Нали се сещаш, онзи магически портал… — започнах да обяснявам, но тя вече кимаше, явно знаеше за него. — Както и да е, тръгнах от абатство Тори през нощта и когато се озовах тук, още бе нощ. Не може да съм отишла толкова далеч!
Майка ми ме наблюдаваше много внимателно.
— Софи — каза ми и тонът й ме накара да изстина, — абатство Торн изгоря преди почти три седмици.
Зяпнах я неразбиращо:
— Това е невъзможно! Нали бях там. Бях там снощи…
Мама поклати глава, протегна се и сложи длан на бузата ми.
— Миличка, стават седемнайсет дни, откакто научихме какво е станало в Торн. Мислех, че… — Гласът й се прекърши. — Мислех, че са те заловили или си била убита. Когато Финли те донесе снощи, имах чувството, че е станало чудо.
Направо ми се зави свят.
Седемнайсет дни!
Спомних си как влязох в Итинериса, помнех смазващата и абсолютно неподвижна тъмнина в него. Но оттогава сякаш бяха изминали не повече от една-две минути, преди да се озова по гръб насред гората. Как така седемнайсет дни?!
После ми хрумна и друго:
— Щом е изминало толкова време, откакто абатството е изгоряло, трябва да сте чули нещо за татко. Или за Кал, за сестрите Касноф…
— Няма ги — намеси се някой от прага на стаята.
Рязко извърнах глава в тази посока и се намръщих. На касата на вратата се бе облегнала някаква жена, която държеше в ръка чаша, от която се вдигаше пара. Облечена бе в дънки и обикновена черна тениска, а червената й коса, малко по-тъмна от тази на Изи, бе сплетена на дълга плитка и преметната през рамото й.