— Мисля, че няма защо да се безпокоим за това — казах, като триех сълзите с опакото на ръката си. — Той вече оздравява.
— Ами в такъв случай всичко е наред — отбеляза Арчър. — Викс ще ни идва на гости, след време островът няма да е така депресиращ, а аз никога повече няма да те напусна.
— Да, освен това трябвала се оправим с Окото, които са… ами Окото. А и да се подготвя за председател на Съвета, което вероятно е свързано с изчитането на планина скучни книги и…
Арчър притисна устни към моите, което е доста ефективен начин да накараш някого да замълчи. Целувката бе страстна и продължителна. Когато се отдръпна, се усмихваше широко.
— Но пък си имаш арогантен и побъркан бивш ловец на демони, който е лудо влюбен в теб.
— И склонен към нервни изблици вампир, който би влязъл и в Ада заради теб. Не, който действително е влизал в Ада с теб добави Джена и застана плътно от другата ми страна.
— И родители, които те обичат и които вероятно се натискат на задната седалка, докато ние тук си приказваме — продължи Арчър, а аз избухнах в смях.
— Така че, сериозно — от какво повече се нуждаеш? — зачуди се Джена и ме подхвана под ръка.
Погледнах първо единия, после и другия. Толкова много ги обичах и двамата! Лекият ветрец къдреше тревата край езерото. Стори ми се, че чувам смеха на Елодия.
— От нищо — заявих и стиснах ръцете им. — От нищо друго нямам нужда.
Благодарности
Хиляди магически благодарности на всички от „Дисни Хиперион“ и членовете на „Тийм Хекс“. Дженифър Коркоран, ти може и да наричаш себе си „публицист“, но аз смятам, че „супергерой“ също е подходящо описание на работата ти. Същото важи за Хали Патерсън, Ан Дай и Дина Шърман. И разбира се, доайенът на „Тийм Хекс“, моята великолепна и очарователна редакторка Катрин Ондър, чиито напътствия и мъдрост ми помогнаха — надявам се! — благополучно да завърша поредицата „Хекс Хол“. Безкрайно ви благодаря!
Огромна, граничеща с безобразие признателност на агентката ми Холи Рут за това, че е… ами Холи Рут. Ти си най-най-добрата и съм толкова доволна, че със Софи попаднахме на теб!
На моите приятели писатели, които ми даваха съвети, прегръдки и — според нуждата — метафоричен шамар през лицето, докато пишех „В плен на магията“. Шантал Асеведо, Линдзи Левит, Майра Макинтайър, Ашли Парсънс и Виктория Шваб — всички вие ми държахте ръката, което бе странно и леко неловко. Обичам ви!
На семейството и приятелите ми благодаря за разбирането, когато потъвах дълбоко в Страната на книгите, а също и за това, че не ме намразихте заради пропуснатите телефонни обаждания, имейлите без отговор и многото вечери с храна за вкъщи.
И последно, но не и по значение — най-големите благодарности са за моите читатели. Без вас, хора, нямаше да ги има нито Софи, нито „Хекс Хол“, нито Арчър (ужас, нали?). Докато пишех поредицата, подкрепата и любовта ви имаха огромно значение за мен. Аз съм истинска щастливка, че мога да пиша книги за такива страхотни хора като вас!