— Ами ако не се събуди? — притесних се аз. Джили пак затвори очи и главата й клюмна.
— Не се тревожете — успокои ме доктор Куотс. — Имайте ми доверие. Комата е като кошмара. Измъкнеш ли се от нея — приключила е. Понякога остават спомени от комата или от кошмара, но самото състояние рядко се повтаря.
Маги се намеси:
— Грешиш, доктор Куотс. Кошмарите понякога се връщат.
Той сви рамене.
— Добре, ще помисля за друго сравнение.
— Все пак новината е чудесна — увери го тя и отново стисна ръката му. — Защо не дойдеш с мен вкъщи, Лора? Доста е късно.
— Не, благодаря, шерифе. Трябва да дам лекарството на котката, а и утре съм на работа.
Тя пристъпи към Пол и аз се запитах дали ще го удари. Обаче Лора го изгледа за миг смръщено и направи крачка назад. Наблюдавах я как излиза от стаята. Тръгнах след нея. Подхвърлих на лекаря:
— Ей сега ще се върна.
Изчаках да се отдалечим достатъчно от другите, за да не ни чуват, и хванах Лора за ръката. Придърпах я до прозореца.
— Каза, че не си спала с Пол. Или си забележителна актриса и лъжкиня, или наистина не спиш с него.
— Когато се налага, съм прилична актриса и лъжкиня. Още веднъж, Мак: не съм спала с Пол. Не мога да си представя да спя с Пол.
Вярвах й, а това пораждаше нови въпроси.
— Попитай Пол.
— Непременно.
С усилия успях да се откъсна от нея. Спрях при друг прозорец и погледнах облачното небе. В далечния край на паркинга листата на дърветата шумоляха. Беше излязъл вятър. Навън бе дяволски тъмно.
Чух я да идва към мен. Усещах я до себе си. Вибрираше от жизненост. Запитах се каква ли е, ако я докосна; истински да я докосна.
— Лека нощ, Мак. Радвам се, че Джили се събуди. — Леко ме погали по бузата, обърна се и тръгна. Гледах я как отваря вратата и минава покрай болничния персонал, който беше в почивка, и неколцина късни посетители. Не се сдържах. Тръгнах след нея и протегнах ръка да я спра, но тя внезапно се обърна:
— От шефката разбрах, че си от ФБР. Важно федерално ченге. Тук си, за да помогнеш да се изясни какво се е случило през онази нощ с Джили. Попитай я. Разбери какво е станало. А после, моля те, ми кажи. И помисли дали да не ми повярваш за Пол. Всъщност, ако трябва да съм откровена, единственият мъж, когото съм срещнала през последната година и с когото бих обмислила дали да не легна, си ти. Лека нощ. Гръбстър си чака хапчетата. Нолан вероятно вече е изтръгнал пръчките от клетката.
— От доста време гълта тези хапчета — подхвърлих аз.
— А, вече сме и ветеринари, така ли? Зарежи, Мак. Утре ще дойда да видя Джили.
— Пол защо не ти е съобщил какво е станало с Джили?
— Не знам — отвърна тя, без да се обръща и без да спира. — Попитай го. Той е твоят проклет зет. Не го ли познаваш добре?
Оставих я да си тръгне. Какво друго да направя? Гледах я как върви към колата с наведена глава и отпуснато рамене, без да ми хвърли последен поглед. Стоях насред паркинга, зяпнал след нея, докато тойотата й не мина през входа и не изчезна в нощта.
Заварих Пол в стаята на Джили — седеше до нея на леглото и държеше ръката й.
— Бих искал да е будна — обади се той. — Така все едно пак е в кома, пак е изчезнала. Не ме интересува какви ги приказва доктор Куотс. Според мен никой не знае много за такива случаи. Защо не ги спря, Мак?
— Имаше ужасно главоболие, Пол. Не очакваха да заспи толкова бързо, но доктор Куотс не вижда нищо тревожно. Доколкото съм запознат, ще дойдат да й бият инжекция към три сутринта.
— Да — промърмори Пол, загледан в мен. — Поне ти трябва да си наясно с тези работи. Колко прекара във военната болница в Бетезда? Две седмици? Три?
— Колкото и да е било, беше прекалено дълго за мен — отвърнах аз, макар да знаех точно: осемнадесет дни и осем часа. — Не обичам да мисля за това. Джили вече излезе от комата, Пол. Всичко ще бъде наред. — Изглеждаше така мъчително изпълнен с надежда, че поставих ръка върху рамото му и го стиснах. — Джили отново е при нас. Ще ни каже какво точно се е случило. Всичко свърши, Пол.
Щеше да заплаче всеки момент. Не се осмелих да му поискам обяснение за Лора.
— И ти изглеждаш уморен, Мак. Дълъг ден беше. Прекалено много се претоварваш. Защо не позволиш на тукашните лекари да те прегледат?
Отказах и изпратих Пол да си върви. Имаше вид на човек, готов да се строполи от изтощение. Ще го притисна за Лора утре. Исках да разбера за проклетото събиране във вторник вечерта — същата нощ, когато Джили беше катастрофирала.