Чух Асайлъм Тарчър да вика Маги по име. Сви рамене, стисна ръката ми и ме остави. Стоях там и наблюдавах магията, която Айлин Тарчър излъчваше.
— Всички възприемат майка ми само като красива безполезна вещ, но не е вярно.
Усмихнах се на Кал Тарчър, застанала зад гърба ми. Не забелязах по лицето й никакви издайнически следи, че току-що сме правили секс. Отново играеше обичайната си роля на стара мома — спретната, с очила на носа. Беше сменила блузата, която бях разкъсал, с друга. Тази също беше семпла.
— Запознай ме, Кал.
Погледна ме, остана смълчана за миг и обяви:
— Ще ми се да не беше отседнал при Пол.
Спомних си усещането как се наклони напред, за да ме вкара по-дълбоко в себе си, и преглътнах с усилие.
— Съгласен съм, но нищо не може да се направи.
— Старият Чарли Дък обожаваше майка ми. Тя ще е един от основните говорители на погребението утре. Надявам се и ти да бъдеш там. Тази вечер само за това говори: убийството му. Страшно е разгневена.
— О, да, непременно ще дойда. Възможно е дори и Джили да дойде.
— Кога заминаваш? Кога се връщаш във Вашингтон?
— Не знам — уверих я аз. — Вероятно ще остана още два-три дни.
Сетих се за Лора и се почувствах гузен, че правих секс с Кал. Нямаше причина за това, но не можех да се освободя от усещането.
Запознах се с Айлин Тарчър и с всички струпали се наоколо ухажори и госпожица Жералдин — ръководителката на градската Лига и кметица на Едгертън. Беше добре облечена възрастна жена с остър език и избледнели сини очи, които — бях готов да се обзаложа — никога нищо не пропускат. Тя каза:
— Е, момче, разбрах, че си дошъл да видиш какво става със сестра ти. Ще ти кажа какво стана: взимала е остър завой с онова нейно порше и е загубила контрол. Десетки пъти съм казвала на Джили да внимава, но тя си пее и се отдалечава. Чувам, била вече добре. Радвам се.
— И Джили каза, че точно това се е случило — потвърдих аз.
— Колко време ще останеш в Едгертън?
— Ще накараш господин Макдугъл да не се чувства добре дошъл, Жералдин, а това не отговаря на истината — намеси се Айлин Тарчър.
До момента не бе промълвила и думичка. Спокойно ме изучаваше и ме преценяваше. Запитах се дали не ме вижда като евентуален кандидат за дъщеря си. Забелязах как групата от приятелите й се разпадна, когато съпругът й се приближи.
Асайлъм кимна на съпругата си, после целуна състарената буза на госпожица Жералдин.
— Запозна ли се с нашия гост, Жералдин?
— Изглежда ми добро момче. Но всъщност може да е само висок, привлекателен и не особено интересен. Чух, че иска да разреши загадката на нашите букви.
— Работя по въпроса — уверих я аз.
— Същото правеше и Чарли Дък — отбеляза Айлин. — Само преди два дни ми каза, че вече е съвсем близо. Знам, че въобще не биваше да го измислям, защото нямах нещо конкретно предвид. Доста съм обмисляла въпроса, но без значителни резултати.
— ДУПЕ — не е лесно — промърмори Асайлъм.
Явно проявяваше нетърпение спрямо тази безсмислица. И къде ли беше онзи никаквец Котър?
— Градска Лига на Едгертън — продължи Айлин Тарчър — щеше да е много по-добре. По-просто, късо и точно.
— Но не така находчиво — намеси се госпожица Жералдин. — А аз винаги съм се възхищавала на остроумието. Не се притеснявай, Айлин. Разчитам на този привлекателен млад човек. Работиш за ФБР, така ли?
— Да, мадам.
— Чух също, че преди да пристигнеш тук, си лежал в болница.
— Да, мадам. Но вече съм добре.
— Някакъв герой ли си?
— Нищо подобно, мадам. Просто се оказах на неподходящо място в неподходящия момент. Какво ще кажете за добро уточняване и подобаващо единомислие?
— Не е лошо — прие Айлин с кимване.
Господи, вземаше го насериозно! Не. Долових весели искрици в очите й.
— Нищо не означава — намеси се Асайлъм. — Просто е нонсенс.