Айлин Тарчър ми се усмихна.
— Продължавай да работиш по въпроса, Мак. Нали не възразяваш да те наричам Мак? Радвам се. То е хубаво, солидно име. Виж, горката Кал се налага да носи такова бреме…
— Моля те, мамо, престани.
— Ако ми кажете целите на лигата ДУПЕ — предложих аз, — бих измислил нещо по-добро.
Знам, че не си го въобразих. Айлин Тарчър хвърли поглед към госпожица Жералдин, която се усмихна:
— Занимаваме се с всичко по малко, Мак. Първоначално организирах лигата, за да принудя местен химически завод да събира отпадъците си. С помощта на Асайлъм го постигнахме. Открихме, че разполагаме с потенциал. Когато цяло едно градче се съсредоточи върху определен проблем, заедно сме в състояние да постигнем доста повече. Сега го използваме, когато някой в градчето се нуждае от помощ или отново е възникнал всеобщ проблем. Нищо повече. Организацията работи доста добре.
— Обикновено сме просто голям социален клуб — добави Айлин. — Утре ще направим помен за клетия Чарли. Погребението е вдругиден. Искаме да го изпратим подобаващо.
— Бедният старец — промълви Кал.
— Време е Жералдин да разреже тортата — заяви Асайлъм.
Тръгнах с тях към дългата маса. Свещи блещукаха по голяма триетажна торта — бяха твърде много.
— Не си мисли, че я обиждаме — прошепна Кал. — Жералдин винаги настоява броят на свещите да отговаря на годините й.
Зърнах Пол да си пробива път през тълпата към мен.
— Какво има, Пол?
— Мак, току-що ми се обадиха от болницата. Джили е изчезнала. Представа нямат къде е. Знаеш ли нещо? Споменавала ли ти е къде ще ходи?
10.
Някъде след полунощ всички отново се озовахме в стаята на Джили. Взирах се в леглото й. Изглеждаше така, сякаш Джили просто е станала, леко е прокарал ръце по завивките и е напуснала болничната стая.
— Нямаше дрехи — обадих се аз и докоснах възглавницата й. — Не е възможно да е излязла оттук само по нощница.
Пол ни информира:
— Днес следобед помоли да й донеса дрехи. Донесох. Не исках да се чувства като затворник. Не каза, че ще ходи някъде — повярвайте ми.
— Странно — намеси се Роб Морисън, влизайки в стаята. — Беше ли достатъчно силна, за да излезе сама?
— Да — отвърна Маги. — С всяка измината минута възвръщаше енергията си. Мускулите й не се бяха отпуснали. Прекара тук само четири дни, Роб. Някой знае ли нещо?
— Никой нищо не е видял — съобщи той и разтърка тила си. Вратните му прешлени изпукаха. — Господи, всичко е толкова нелогично. Защо е излязла? Защо не се е обадила на сестрите? Трябва да е тръгнала нанякъде. Накарах всички, които намерих, да претърсят болницата от тавана до мазето. Двама от охраната оглеждат паркинга. Няма да им убегне дори да се крие под автомобил.
— Ще поговоря с персонала — реши Маги. — Все някой трябва да я е видял. В края на краищата тя не е призрак.
Пол неочаквано изтърси:
— Не е изключено някой да я е отвлякъл.
Откакто преди три часа хукнахме от къщата на семейство Тарчър, за пръв път споменахме нещо подобно. Обърнах се към него.
— Защо някой трябва да отвлича Джили?
— Не знам — отвърна той. — Но е възможно някой да се е изплашил, че ще се сети за всичко случило се през онази нощ. Няма я повече от три часа, за Бога. Къде е? Какво прави? — Добави шепнешком: — Ами ако е Лора? Вече не разбирах какво става между двете. Кой друг би го направил?
Представих си Лора, но не можех да допусна възможността да постъпи така. Все пак Джили я обвиняваше в предателство; твърдеше, че тя е опасна.
— Добре. — Хванах Пол за ръката и го изведох от стаята, като подхвърлих към Маги и Роб: — Извинявайте, но се налага незабавно да уточня нещо с Пол.
— Възможно е Лора да я е отвлякла — повтори той, когато застанахме в празния коридор.
— Да приемем, че Лора я е отвлякла. Пистолет ли е опряла в главата й? Или я е изнесла на рамо? Все някой щеше да ги види. Това са глупости, Пол. Сега — доведох те тук, за да ми кажеш цялата истина, и то веднага. Спал ли си с Лора?
— Е, добре, не съм спал с нея — отвърна глупавият ми зет и целият се изчерви.
— Тогава защо издрънка такава лъжа за невинна жена?
— Исках да спя с нея, но тя ми отказа. Нещо ме дърпаше да си отмъстя.
— Няма логика, Пол. Ти дори не знаеше, че ще се срещна с Лора Скот. Какво отмъщение е това?
— Не е. Виж, Мак, исках да спя с нея. Фантазия, нищо повече. Не се гордея, но го направих. Сега се опитвам да поправя нещата.