В три сутринта все още бяхме на нулата. Никой не беше виждал Джили. Никой не бе видял да я извеждат. Маги Шефилд поиска от щатската полиция да организират отряд за издирване. Нямахме улики за кола; дадохме им само описание на Джили и с какви дрехи е облечена: сив анцуг с черни кантове и черно-бели маратонки.
Проявих настойчивост пред телефонната компания. Установи се, че в осем и четиридесет и осем вечерта някой е позвънил на Джили от единствената телефонна будка в Едгертън на Пето Авеню. Лора беше позвънила към осем, но не беше разговаряла с Джили.
Заварих Пол да седи в стаята.
— Някой се е обаждал снощи на Джили от телефонната будка в Едгертън — съобщих му аз.
— Само една е — отвърна той. — На Пето Авеню, точно до кулинарния магазин на Грейс.
— Всеки е могъл да се измъкне от тържеството, за да се обади — отбелязах аз. — Включително и ти, Пол.
— Да — отвърна той, без да ме поглежда. — Котър не е съгласен с мен. Според него Джили е ядосана, защото всички смятат, че е направила опит да се самоубие. Искала била да ни разтревожи, че пак ще пробва; искала да ни накара да страдаме. Съвсем скоро щяла да се появи и да ни се присмее. О, да, Котър беше тук преди малко и помагаше да я търсим.
— Хайде да поспим — предложих аз. — Късно е. Всичко в главата ми е объркано. До сутринта няма какво да предприемем. Хайде да се прибираме, Пол.
Исках да поспя поне три часа, преди да отида да видя Лора в Салем.
11.
Малко след седем спрях с колата на паркинга за гости пред жилищния комплекс от малки къщи със самостоятелни апартаменти. Слязох и се огледах. Районът вероятно е бил застроен преди три-четири години. Къщите във френски провинциален стил — всяка заобиколена със светлосива ограда — имаха по три апартамента. Бяха построени сред доста красив парк — навсякъде имаше борове и ели, детски площадки и дори езеро с патици и водни лилии. Навлизайки в комплекса, вляво видях плувен басейн и малко игрище за голф. Сетих се за откровението на Лора, че в библиотеката не й плащат кой знае колко. Доста интересно. Мястото тук съвсем не изглеждаше евтино.
Лора Скот отвори вратата и примигна насреща ми.
— Хубаво местенце — подхвърлих аз.
— Мак, какво правиш тук?
— Защо не дойде да видиш Джили вчера? Нали щеше да я посетиш?
Тя само клатеше глава, а дългите й коси се разпиляваха по раменете. Носеше тесни джинси, широка тениска и маратонки. Прецених, че изглежда елегантна и секси.
— Влез, Мак. Искаш ли кафе? Ще го направя за минутка.
— Да — отвърнах и понеже нямах избор, тръгнах след нея, за да се озова в един от най-красивите домове, в които някога съм влизал.
Наляво от малкото фоайе с теракотени плочки в прасковен цвят красиво дъбово стълбище водеше към втория етаж. Последвах я през арка и попаднахме в осмоъгълна всекидневна с много чупки и ниши: ярки цветове, уютни места за сядане, възглавнички и лампи. Беше отрупано с екстравагантни вещи — ярки на цвят и съвършено безполезни, но много привлекателни и създаващи настроение.
Имаше в изобилие растения и цветя. На облегалката на един стол стоеше папагал и ме наблюдаваше. Изграка, после започна да рови с клюн перата на крилото си.
— Това е Нолън — обясни Лора. — Не говори, което вероятно си има и положителните страни, но от време на време грака.
— Грак!
— Това е поздравът му.
— Здравей, Нолън. — Последвах я през трапезарията до малка кухня, извадена сякаш от журнал. Апартаментът не беше голям. — Колко спални имаш?
— Три горе и кабинет на този етаж.
Поех чашата с кафе, но отказах мляко или захар.
— Приятен апартамент имаш, Лора.
— Благодаря.
— Правилно ли забелязах, че всеки апартамент има по два гаража?
— Да. Преди да вдигнеш веждите си саркастично, както умееш, трябва да ти кажа, че го получих като наследство от чичо Джордж. Преди около година и половина, в случай че се питаш.
Да, разбира се, че се питах. Това поне бе нещо солидно и истинско, а и можех да проверя.
— Значи чичо ти Джордж е живял тук, така ли?
Кимна и отпи от кафето. Държеше главата си леко наклонена и косите й се стелеха като лъскава коприна по рамото. Исках да заровя пръсти в косата й, да я усетя. Още първия път забелязах, че не носи сутиен. Установих го отново и преглътнах.
Помъчих се да потисна либидото си и да се върна към целта на посещението си.