— Наистина ли смяташ, че Джили е необразована?
— Така ми каза. Едва била завършила гимназията — някакъв учител напирал да спи с нея и затова я пуснал на изпита и й помогнал да завърши. Постоянно повтаряше колко велик е Пол, какъв гений е и колко е доволна само да е до него и да се грижи за всичко. Според мен е глупаво, но тя го приемаше и явно наистина й харесваше. Сподели, че иска дете от него. Питаше дали си представям колко интелигентно ще бъде неговото дете. После потреперваше и се безпокоеше, че детето може да наследи нейния ум и липса на талант. Въздържах се да й обръщам внимание колко кльощав е Пол и колко зле се грижи за себе си, нито повдигнах въпроса за оредяващата му коса; надявах се детето да не наследи тези му черти.
Ако лъжеше, го правеше майсторски. Затова само казах:
— Доста странно, Лора. Сигурно Джили никога не ти е споменала, че има научна степен по фармация? Има готов материал за дисертация, о засега не я придвижва, защото й е по-интересно да работи по проекти, отколкото да пише някаква глупава тема, както се изразява тя. Защо би те лъгала? Защо Пол ще потвърждава думите й, когато си с тях? Хайде, Лора, ако снощи някой те е видял, по-добре кажи името му, защото не ти вярвам. Засега няма доказателства за престъпление, няма улики някой да е извел Джили от болницата против волята й, но според мен ти се нуждаеш от алиби.
— К-какво?
Помислих си, че ще припадне. Пребледня силно, но в последния миг се облегна на стената, като едва не събори огледалото с ярка рамка. Бавно клатеше глава. В действителност исках да я утеша, да я прегърна и да я погаля. Исках да заровя лице в дългите й прави коси.
— Грак!
Погледна невиждащо към Нолан.
— Не! Това не е вярно, Мак. Джили ми каза, че е домакиня, не притежава никакви умения за нищо. Винаги се смеех, като говореше така за себе си. Беше толкова красива, разбираш ли, и притежаваше естествена самоувереност. Беше умна, говореше добре. Не мога да повярвам. Учен ли? С научна степен? — Сякаш всеки миг щеше да се разплаче. Клатеше глава. Изглеждаше разтърсена и объркана. Реших, че не се преструва. Никой не е в състояние да го направи убедително. — Спах цялата вечер, цялата нощ. Сама. Защо ме е лъгала Джили?
Вместо отговор заявих:
— Пол каза, че във вторник вечерта, когато Джили претърпя злополуката, не е имало никакво събиране. Вечеряли сами. Джили излязла в девет часа да се поразходи, а той бил в лабораторията и работил. И призна, че не е спал с теб. Искал, но ти не си проявила интерес.
Приличаше на слепец, който пипнешком търси пътя между два стола и най-после успя да приседне върху облегалката на дивана. Сведе лице към дланите си и косите й се разпиляха.
— Всичко това е лудост — промълви тя. — Нищо не разбирам.
— Значи ставаме двама. Но остава фактът, че Джили е изчезнала — трябваше да продължа да атакувам, помислих си аз, независимо дали ми се нрави, или не. — Искам да знам къде е, Лора. Искам да знам как си я убедила да тръгне с теб. Искам да знам как сте успели да излезете от болницата, без никой да ви види.
Тя се вторачи в мен и сърдито заговори:
— Слушай, Мак, не съм те излъгала за нищо, включително и за събирането. Повтарям: тръгнах си рано заради Гръбстър. Ако не е имало събиране, това няма нищо общо с мен или с онова, което Пол и Джили ми казаха.
— Къде е Гръбстър? — попитах аз и се огледах.
Как ще има котка, когато Нолан стои така спокойно върху облегалката на стола и не откъсва поглед от чашата ми с кафе?
Надигайки се от дивана, поклати глава.
— Дори не вярваш, че имам котка, така ли? — Излезе от всекидневната. Чух леките й стъпки нагоре по стълбите. След две минути се върна с огромна пъстра котка в ръце. — Това е Гръбстър. Както вижда, обича да похапва. Тежи близо десет килограма. Вече не се придвижва бързо. На единадесет години е. Обикновено гледа Нолан и само се прозява. Често се състезават кой по-дълго ще гледа другия в очите. Понякога Нолан дори дръзва да стъпи на гърба му и да го кълве зад ушите.
— Грак!
Лора погледна птицата.
— Ела тук, Нолан, и поздрави Гръбстър.
Котката се прозина и се сви на кълбо върху дивана до Лора. Папагалът скочи от стола, стигна до облегалката на дивана и погледна надолу към котката. Гръбстър отвори око и изгледа птицата с пълно безразличие.