— Не знам. Рано тази сутрин отидох до Салем да говоря с нея. Предполагах, че има отношение към изчезването на Джили. Черпи ме с кафе и после се почувствах дяволски уморен.
Идеше ми да заплача или да вия. Не бях сигурен кое от двете. Как можах да сгреша толкова спрямо нея?
— Едва си се довлякъл до тук, Мак — обади се върналият се в болничната стая доктор Куотс. — Защо просто не отби от пътя и не поспа?
— Не се сетих. Нещо ме тласкаше непременно да се прибера.
— Е, все пак стигна до тук. На места пътят, по който си минал, е доста коварен дори когато не си дрогиран до козирката.
— Някакъв камион едва не ме размаза и адреналинът ме ободри няколко минути. Пеех, крещях и какво ли не, за да остана буден. Просто не желаех да изхвърча с колата над скалата като Джили. Трябваше да се върна — Въздъхнах дълбоко. — Добре, какво се оказа при Лора Скот?
— Детектив Минтон Кастанга ще ни се обади веднага щом пристигнат в дома й и разберат какво става. Впечатлих го, когато на един дъх изстрелях: опит за убийство и агент на ФБР.
— Сигурно отдавна е изчезнала. Ако е искала да ме убие, едва ли ще се навърта наоколо.
После си помислих, че ако Лора го е направила, ще попадне в затвора. Зачудих се: „В затвора за какво? За какво става дума? Трябва да е доста лошо, щом я тласка към опит да ме убие.“
Доктор Куотс прекъсна мислите ми:
— Няма начин да разберем дали е възнамерявала да те убие, освен ако не я заловят и не си признае. Беше натъпкан с опиат, но вероятно щеше да оцелееш от дозата и без наша намеса. Важно е да я намерят и да чуят какво ще каже тя по въпроса.
Поклатих глава:
— Според мен просто няма да я намерят. Тя е много умна дама. Няма да е у дома си и никога няма да я заловят.
Доктор Куотс отново преслуша гърдите ми, а госпожа Химел премери кръвното ми. После той каза:
— О, за малко да забравя. Доктор Пол Бартлет беше тук, сновеше силно разстроен напред-назад. Накрая го накарахме да се прибере. Ще му се обадя да доведе шерифката, а и някои от приятелите ти, които искаха да влязат в стаята. Маги спомена, че ще се обади на ФБР и ще им докладва за случая.
— О, не — простенах аз. — Не се ли опита да я разубедиш?
Ако Маги бе позвънила във ФБР, сигурно е попаднала на прекия ми шеф — Големия Карл Бардолино. Погледнах към телефона на шкафчето до леглото. Май нямах голям избор. Набрах проклетия телефонен номер и секретарката му ме помоли да изчакам. Големият Карл бе човек, когото уважавах; ветеран с двадесет и седем години служба зад гърба си, умел ръководител на екип и никога не бе проявявал мекушавост. Наистина нямах желание да говоря с него за току-що случилото се.
— Ало? Мак, ти ли си? По дяволите, какво става? Някаква шерифка от горите Тилилейски ме извести, че си бил отровен.
— Да, сър, затова ви звъня. Искам да знаете, че съм добре. Местните ченгета се заеха със случая. Няма защо да се притеснявате.
— По дяволите, забъркал си се с жена, нали? Колко пъти съм ти казвал на вас младите да внимавате хормоните ви да не ви компрометират? Или да кажа — отровят?
— Да, сър, казвали сте ни го поне десетина пъти. Но не точно това се случи.
— Добре. Долавям искреност в тона ти. А ти си скапан лъжец, Мак. Колко пъти съм ви казвал, че само бдителността възпира похотта?
— Поне десетина пъти.
— Точно така. Но никой не слуша. На петдесет и три години съм и, Слава Богу, вече не се интересувам от тези неща, но това не важи за вас. Предполага се, че си в отпуска. Предполага се, че полагаш грижи за себе си, а не че те тровят. Как се чувстваш? Как е сестра ти?
— Ами тя претърпя злополука, но сега вече е по-добре. Само дето не е в болницата в момента и не съм сигурен къде точно се намира. Съжалявам, че шерифката ви е безпокоила. Не допускам, че опиатът, който поех, е бил предназначен за мен. Не е имало нужда да ви се обажда.
— Мак, сериозно ще те смъмря, ако пострадаш. Разбираш ли ме? ФБР е екип, а не тълпа от хора, които правят каквото си искат.
— Разбирам, сър. Не действам на своя глава. Става въпрос, че сестра ми е изчезнала. Трябва да я открия. Не е официално разследване. Ще съм ви благодарен, ако ме оставите сам да се оправям за момента. Не виждам никакъв смисъл да се изпраща тежка артилерия.
Той изсумтя. Накрая — знаех, че е сдъвкал незапалената си пура до края, ми нареди:
— Поддържай връзка с мен, чуваш ли?
— Да, сър.