— Не вярвам да си ме упоил, Мак, но ако все пак си го сторил — защо?
— Не го вярвай, защото и аз не го вярвам. Само допреди два часа лежах по гръб точно като теб. Някой е надрусал и двама ни.
При тези думи очите й се разтвориха широко.
— Боли ме главата.
— Да, знам. Постепенно отшумява. Не се притеснявай. Моето главоболие вече почти премина. Кой се опита да ни довърши, Лора?
— Нямам представа. Било е в кафето. И двамата пихме, но ти повече, ако си спомням правилно.
Забелязах вдясно от себе си сянка и се извърнах — детектив Минтон Кастанга стоеше на прага.
Усетих как под ръката ми Лора се напряга, готова за битка.
— Той беше тук и преди. Не го харесвам. Кажи му да си ходи, Мак.
— Не мога. Но не се притеснявай, Лора. Той не е лош. Ченге е. Детектив Кастанга от полицейското управление в Салем. Тук е, за да разбере кой е постъпил така и с двама ни. Детективе, това е Лора Скот. — Изправих се и се извърнах изцяло към него. — Току-що дойде в съзнание — уточних аз. — Елате, ще разговаряме едновременно и двамата с нея.
Детектив Кастанга застана до леглото на Лора. Изучава я мълчаливо в продължение на минута и подхвана с непринудения си провлачен акцент:
— Вярно, че бях тук и по-рано. Стоях точно където съм сега и ви гледах. Опитвах се да си представя как ли изглеждате будна. Надминахте всичките ми очаквания — Едва тогава ми се усмихна. — Радвам се, че се оправихте, госпожице Скот. Този път обаче наистина е необходимо да поговорим.
Сега лицето на Лора бе съвършено безизразно. Все още беше бледа, но вече беше в съзнание. Не се досещах за какво мисли. Тя само кимна леко и накрая прие:
— Добре, детективе.
— Агент Макдугъл сподели, че според него двамата сте били сами в апартамента, като се изключат птицата и котката. Така ли?
— Точно така. Доколкото ми е известно, никой не се е криел из дрешниците. И да е имало някой, стоял е изключително тихо.
— Права сте, че фенобарбиталът е бил в кафето. Вероятно е от старото флаконче в аптечката ви.
— Не, не държа подобни неща. О, вярно… Лекарството на чичо Джордж.
— Да. Защо сте задържали хапчетата?
Тя сви рамене. Завивките се смъкнаха малко надолу. Без да се замислям, ги придърпах нагоре и я помилвах по бузата. Тя притисна лице към ръката ми.
— Не знам — отвърна тя. — Просто си стояха там. Чувала съм, че фенобарбиталът доста помага, ако ти е трудно да заспиш. Вероятно съм го задържала, ако ме налегне безсъние. Е, не е било особено умно от моя страна.
Изведнъж позата на детектив Кастанга — на господин Хладнокръвен и Добър изчезна. На негово място се появи закоравял кучи син, а тонът му беше леден и саркастичен.
— И така, госпожице Скот, да видим дали правилно съм разбрал: някой е дошъл в дома ви, тършувал е в аптечката, намерил е фенобарбитала, пуснал е от него в кафето и всичко това, без да го видите.
— Няма друго обяснение, предполагам, детективе.
— Напротив, има. Допускам вероятността да сте поставили опиата в кафето, а после да сте пили, за да отклоните вниманието от себе си.
Изгледах го недружелюбно, но той не сваляше очи от Лора.
— По тона ви долавям желание да си призная преднамерен опит да убия Мак, като съм му дала опиата, а после и аз съм се дрогирала. Или предпочитате да признаем опит за самоубийство на двама влюбени? Кажете ми, детективе, защо ми е да убивам Мак?
— Защото е знаел нещо за вас и е щял да ви издаде.
Тонът му прозвуча изключително остро. Беше се навел напред, съвсем близо до лицето й. Едва ли щях да му позволя да се държи по този начин с нея повече от три секунди. В този миг Лора се обади:
— Съжалявам, детективе, но просто нямам подобни тайни.
Прецених, че тя започва да се дразни. Трите секунди бяха изтекли. Тъкмо щях да прекъсна разпита, когато тя добави с тон не по-малко леден и саркастичен от този на детектив Кастанга:
— Разкарайте се оттук, детективе. Боли ме главата, студено ми е, още се чувствам гроги и в стомаха ми сякаш има огромна дупка. А вие ме третирате като неуспял убиец, оплескал нещата. Вървете си. Нямам какво повече да ви кажа. Идете си вършете работата и престанете да губите ценно време.
Детектив Кастанга леко се изправи. Беше изненадан. Долавях го от лекия тик на бузата.
— Според мен сте направили опит да убиете Мак, госпожице Скот. Възнамерявам да го докажа.
— Добре, добре. Хайде, детективе, вървете да проверите всяка водеща донякъде улика, на която попаднете. Пилейте парите на данъкоплатците. Приличате на тип, който би го направил. Така е много по-лесно, отколкото да откриете кой ни е дрогирал така. От ченгета като теб ми се повръща.