— Трябва да възвърна самообладанието си. Искам просто да те усетя до себе си. Господи, Лора, копнея да те любя от момента, в който те видях да разговаряш с онзи тийнейджър в библиотеката.
— А аз те желая откакто ядохме пилето в корейския ресторант — призна тя и по-силно обви врата ми с ръце. — Стой и не мърдай, Мак, и ми дай възможност да те усетя. Наистина не си представях, че това ще се случи тази вечер. Аз…
Стигна до оргазъм. Наблюдавах как насладата се разлива по тялото й, как краката й се стягат около мен; дадох си сметка, че няма да издържа още дълго. Най-чудесното нещо в цялата история бе, че нямаше значение. Завладян от емоции, я последвах.
— Сега вече и двамата, Лора.
— Нямам нищо против — увери ме тя. — Наистина се радвам, че дойде в библиотеката, макар и нищо да не знаеш за латвийските нарковойни.
В един и десет след полунощ все още бяхме будни; продължавахме трескаво да се любим. Вече не се смеехме; заобикаляше ни единствено тъмнина. Усещах прекрасната кожа на Лора и възхитителните стенания, които излизаха от гърлото й. По-късно се изправих на лакти и опрях чело в нейното.
— Аз приключвам, Лора.
— Да, усещам.
Тази жена имаше нахалството да се засмее.
— Не това имах предвид.
— Знам. — Целуна ме по брадичката, по ухото; бутна лактите ми и отново се озовах върху нея. Обви врата ми с ръце и ме притисна силно към себе си. — А аз приключих, Мак — когато влезе в библиотеката и ме разсмя. За мен това е доста невероятно.
— И за мен. Ще ми се само да се бяхме срещнали при по-нормални обстоятелства. Да те отровят и да стрелят по теб, докато те ухажва един мъж, е сложна работа — през по-голямата част от времето му се налага да се озърта.
— Малко или много аз те принудих. Като се сетя какви лъжи ти наговорих, се чувствам бясна и тъжна. Но се налагаше да го направя. Обещай да ми простиш.
— Понеже лежа гол отгоре ти, а ти ме целуна почти навсякъде, сигурно ще го направя. Но никакви лъжи повече, Лора. Става ли?
— Обещавам. А сега и ти ми обещай нещо, Мак. Обещай ми, че всичко ще се оправи.
— Мога само да ти обещая, че ще преживеем тази история, Лора, но ако Джили е замесена, не знам как всичко ще бъде наред?
Вместо отговор тя отново ме целуна и ние заспахме, като дъхът й галеше врата ми.
Сънувах невероятни сънища.
Около къщурката вече не бродеха върколаци и не се опитваха да надзърнат вътре.
Събудих се от удари по дърво и някакъв глас, който викаше.
Умът ми заработи на пълни обороти. Измъкнах се от леглото, навлякох памучни панталони и тениска и грабнах пистолета от нощното шкафче. Лора продължаваше да спи, излегната по гръб. Беше гола и преди да се усетя, ръцете ми бяха върху тялото й. Бързо я завих.
Дневната светлина не успяваше да надникне през завесите. В малката всекидневна беше сумрачно и студено — камината отдавна не гореше. Къде бе Гръбстър?
Някой отново потропа на вратата.
— Отвори. Хайде, Мак, отвори проклетата врата.
Разпознах сладкия раздразнен глас. Измъкнах стола изпод дръжката, отключих и отворих. На верандата стоеше специален агент Лейси Савидж, известна на всички — с изключение на родителите си — като Шерлок. Зад гърба й сияеше ранната утринна светлина. С буйната си червеникава коса приличаше на оживяла картина от Тициан.
В следващия миг увисна на врата ми и силно ме прегърна.
— Здравей, Мак — усмихна се тя широко, когато най-после ме пусна и отстъпи крачка.
— Моят ангел — обявих аз, прегърнах я и я завъртях. — Не ви очаквах толкова скоро. Какво направи? Веднага скочи в самолета ли?
Целуна ме по ухото.
— Да. — После, през рамото ми, продължи: — Здравейте, коя сте вие?
Оставих Шерлок бавно да стъпи на пода. Извърнахме се и видяхме Лора по тениска и с полепнали по влажното й лице коси. Гръбстър се търкаше в краката й.
— Толкова ли бързо ме заряза, Мак?
— Това е Шерлок, Лора. Помогнах й да си вземе последните изпити по физическа издръжливост в Академията. Здравата щеше да се издъни, ако не бях аз.
— Ха, ха! Той беше всеизвестен с физическа си сила, а аз с ума си.
Шерлок и Лора си стиснаха ръцете. Шерлок наблюдаваше Лора изпитателно, какво би направила една майка.
— Къде е Савидж? — попитах аз, като прегърнах Шерлок още веднъж. — Позволила си му да дойде с теб, нали? Искам да кажа — не си го оставила вкъщи да се грижи за Шон? А, Шерлок? Все пак е имало случаи, когато е бил от полза.