Тя се засмя.
— Той е мъж-мечта и никога не се съмнявам в това. Заведохме Шон при баба му и дядо му — родителите на Савидж — и те нямаха търпение да тръгнем, за да го разглезят. Вече минава осем, Мак. Дилън обикаля скалите и търси следи от хора, наскоро приближавали къщурката. Искаше да изчакам, да те оставя да поспиш, но не се въздържах. Притеснявах се за теб. Наистина ли си добре, Мак? А ти, Лора?
Питах се дали Савидж ще разпознае следи от върколак, ако ги види.
— Никой не се е приближавал снощи. Мечките сигурно още спят зимния си сън.
— И двамата с Дилън ни бива да откриваме мечки. Сега всички сме заедно, Мак. Не сте сами. — Тя започна да ме изучава внимателно и леко докосваше ръцете и лицето ми. Вдигна тениската и ме заоглежда. — Ребрата ти добре ли са вече? — попита накрая, прокарвайки внимателно пръсти по насинения ми гръден кош.
— Да, но все още лесно се изморявам. Ала с всеки изминал ден това преминава. Хей, Шерлок, нали не си решила да смъкнеш панталоните ми?
— Е, добре, щом не даваш. Как се чувствате двамата след фенобарбитала?
Лора се обади:
— Още съм малко гроги, но почти преминава.
— Понеже съм мъжкар, вече не усещам почти нищо.
Лакътят й се заби в ребрата ми.
— Отивам да направя кафе — обяви Лора. — Всички ли искат?
Чух я да се движи из малката кухня, отделена от всекидневната, която служеше едновременно и за трапезария. Имаше барплот и три високи стола зад него.
— Грак!
— Това е Нолан и първата му дума през новия ден.
Лора беше махнала покривалото на клетката.
Тя се провикна от кухнята:
— Отвори клетката, ако искаш. Прозорците са затворени — нищо няма да му се случи. И му дай слънчогледови семки. В момента му приготвям препечен филийка. Да, Гръбстър, чувам те. Целият свят те чува. Ще ти отворя консерва с котешка храна. Престани да се суетиш.
Загледах се как Шерлок отваря клетката на Нолан. Той я изгледа изпитателно за миг и после бавно излезе.
— Грак!
Скочи върху облегалката на един стол. Пое семка от протегнатата ръка на Шерлок, внимателно я пусна на седалката, скочи на рамото й и започна да дъвче косата й. Тя се засмя.
— Грак!
— Изяж си закуската, Нолан — посъветва го Шерлок и го постави обратно на стола.
Гръбстър мяукаше и изведнъж млъкна. Очевидно бе заровил муцунка в паничката с храна.
— Ела да седнеш, Шерлок — поканих я аз. — Не помня как пиеш кафето.
— С малко захарин, ако има, и глътка мляко — каза тя на Лора. — А ако няма, пия го и черно.
— Не, не. Имаш късмет. И аз така го пия — увери я Лора. — А ти, Мак?
— На мен не ми наливай още, Лора — провикнах се от вратата на къщурката. — Искам да видя какво прави Савидж.
— Сложи си обувки преди това — посъветва ме Шерлок, заета да поднася нова семка на Нолан.
Утрото беше прекрасно; небето беше синьо като очите на Джили. Духаше съвсем слаб ветрец. Обърнах се на юг — Савидж крачеше към мен. И той ме видя и махна.
Също като съпругата си ме изгледа изпитателно, когато стигна до мен.
— Добре ли си?
Слава Богу, не прояви желание да ме опипва.
— Да. Няма нищо тревожно. Видя ли нещо? Шерлок е вече вътре и пие кафе. Хайде, влизай и ти. Наистина се радвам да ви видя.
— Не открих признаци някой да се е навъртал наоколо. Земята е още влажна от дъжда. Щеше да има отпечатъци от стъпки, ако някой е идвал. Но ти вече си проверил наоколо, нали?
— Не и тази сутрин.
— Е, вече не се налага. Вие май сте се забъркали в голяма каша. Радвам се, че ни се обади. Но работата не изглежда съвсем чиста. С Шерлок наистина съжаляваме, че и Джили е замесена. И още нещо искам да знаеш — по време на пътуването насам двамата доста говорехме за случая; заради Джили решихме да поостанем два-три дни. Напълно съм съгласен с теб, че през това време ще бъдем в безопасност. Някой трябва да е съвършено луд, та да се захване с четирима федерални агенти, особено след като е ясно защо сме заедно. На Джими Мейтланд казах възможно най-малко. За момента поне — понеже си в отпуск си говорил вече с шефа си — ще ни оставим да правим каквото искаме. Вече ти споменах — на път за Портланд обсъдихме с Шерлок положението най-подробно. Възникнаха въпроси. После ще обмислим стратегията. — Спря за миг и ме сграбчи за рамото. — Много съжалявам за Джили, Мак. Имаш ли представа къде може да е?