От всички изказали се ми се стори, че Мама Марко го описа най-добре.
Асайлъм Тарчър пристъпи към дървената пирамида, взе сребърната урна с пепелта на Чарли и я вдигна над главата си.
— За Чарли! — извика той.
Всички изръкопляскаха, наредиха се зад Асайлъм Тарчър и излязоха от черквата.
— Олеле! — възкликна тихо Шерлок.
— Голямо представление — съгласи се Савидж.
Усетих как пръстите на Лора стискат ръката ми.
— Не искам да ходя там — обяви тя. — Не желая да отида на гробището.
— Не е необходимо. Никой не го очаква от нас. В края на краищата ние сме външни хора.
Видях Роб Морисън до Маги Шефилд и се сетих за детектив Кастанга. Маргарет му е била съпруга по едно време.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Това е Котър Тарчър — представих го аз. — Единственият син на Асайлъм.
Котър не обърна внимание на двете жени, но се загледа в Савидж с блеснали очи. Савидж вдигна тъмните си вежди.
— Зададох ти въпрос, приятел. Какво правиш тук? Нямаш място сред нас. Никой не те е канил.
— Всъщност аз го поканих — намесих се аз. Кимнах към Шерлок и Савидж и показах на Котър, че държа ръката на Лора. — Те са мои приятели.
— Никой от вас няма място тук — изсумтя той.
Савидж се усмихна злорадо, което би трябвало да послужи за предупреждение на Котър, но той не го долови. Савидж светкавично беше преценил що за стока е Котър.
— Харесаха ми изказванията, приятел. Всички оратори бяха много добри. Ти защо не взе думата? Не принадлежиш ли към никоя религия? Или не умееш да се изразяваш?
Котър се палеше бързо, а и Савидж го предизвика дръзко, но никой не остана по-изненадан от мен, когато младият Тарчър замахна да удари Савидж. Не помръднах. Дори изпитах известно съжаление към Котър. Шерлок само промълви: „О, не, идиот такъв!“, но не го каза достатъчно бързо.
Савидж улови китката на Котър, стисна я и спусна ръката му надолу. Той се опита да го ритне, но нищо не се получи. Савидж улови крака му зад коляното и го метна във въздуха. Пусна китката на Котър в последния момент, преди да се просне по гръб в огромната саксия със златоцвети.
С ръце на кръста Шерлок погледна към Котър.
— Защо се държиш като хлапе?
— Стегни се и помисли дали не ти е време да пораснеш — добави Савидж.
— Нищо не струвате вие — всичките. Лайняни федерални агенти. Само предизвиквате смях. Никога нищо няма да откриете.
Той се надигна от цветята и с тежки стъпки се отдалечи.
— Този млад мъж има сериозни проблеми — отбеляза Лора.
— Той е местният социопат — обясних аз. — Значи смята, че няма нищо да открием, така ли? — Загледах се как казва нещо на Асайлъм Тарчър, но по-възрастният мъж само поклати глава. — Когато го видях за пръв път, го взех просто за недорасла буйна глава. Но след случилото се вече се питам дали не е замесен в историята; нещо повече — дали не е дясната ръка на татенцето си.
— Баща му прилича на аристократ — прецени Шерлок, — а той — на булдог.
— Според мен Кал и Котър са различни — намеси се Лора — И тя се държи странно, но Мак никога не я е наричал социопат.
— Ха — обадих се аз, — наричам ги само онова, което са. В края на краищата сме наясно, че Кал има страхотен вкус по отношение на мъжете.
Видях Асайлъм Тарчър да поглежда към мен. Лицето му бе безизразно, но очите му изведнъж бяха станали изпепеляващи като очите на сина му.
18.
Малко след пет и половина двамата със Савидж завихме по алеята пред Ливърпул Стрийт номер 12. Пол си беше вкъщи. Всъщност и неговата кола, и служебната на шериф Маги Шефилд стояха една до друга на алеята. Чухме ги да си крещят още от предната веранда. Спряхме за миг до висящо растение, което изглеждаше къде-къде по-щастливо от мен. Останахме смълчани пред вратата и се заслушахме.
— Жалък червей такъв — чухме Маги да крещи. — Никога не казвай и не прави такова нещо, Пол, или ще ти откъсна главата. Откачи ли? От колко време я няма Джили?
— Ти пък какво ли знаеш? Нищо! Обичаш да си играеш на мъжки игрички, но не се справяш особено добре. А и като жена нищо не представляваш, Маги. Май тази служба е идеална за теб. Ти какво, обратна ли си?
Чу се трясък. Въздъхнах, отворих вратата, влязох във фоайето и погледнах надясно към всекидневната. Видях Маги, възседнала Пол, който лежеше по гръб на пода. Държеше го за врата и притискаше главата му към белите теракотени плочки.