Седнах на стола и стиснах ръце между коленете си. Най-после той се разприказва. Трябваше да го насърча да продължи.
— Физическите реакции, които описваш, Пол, невинаги са плод на изгубена памет. Появяват се и при много други ситуации — уплаха, възбуда, напрежение.
— Вярно е, но се предполага, че лекарството ще се дава под контрол и ще е насочено към паметта. Ще бъде фокусирано, така да се каже.
— Звучи невероятно — промълви Савидж. — Но как е възможно да продължите проучванията сами, в условията на домашна лаборатория?
— Бях доста близо до успеха, когато напуснах „БиоТек“, макар никой от онези, които взимаха решенията там, да не виждаха нещата по този начин. Сега е въпрос само да се доусъвършенства лекарството и да се премахнат страничните му ефекти.
— Възможно ли е човек да се пристрасти към него? — попитах аз.
— О, не — отвърна Пол и поклати глава. — Не, не.
— А използването му за военни цели? — намеси се Савидж. — В края на краищата, ако намалява физическите прояви на дискомфорт и го дадеш на войниците си, ще разполагаш с батальон от герои.
— Не, никога не бих имал нещо общо с военните.
Пол изглеждаше невероятно уморен и говореше съвсем равнодушно.
— Когато те попитах преди — напомних аз, — ти само се засмя и ме увери, че е извор на вечната младост. Сега говорим съвършено различни неща.
— Няма значение. Нищо от това не е свързано с изчезването на Джили. Всъщност не е свързано с нищо от случилото се тук. Вървете си, Мак. Не ми се говори повече с вас. Моля ви, идете си.
— О? — вдигнах аз въпросително вежди. — На теб ти стига да налиташ на жени, които случайно пристигат в къщата ти, така ли?
— Маги ти го е представила в съвършено различна светлина. Готвеше се да ми налети и когато реших да предприема нещо, тя обърна нещата. Един мъж се възбужда, както ти е известно, а Маги я бива да дразни мъжете.
— Кажи ми къде е Джили, Пол.
— Представа нямам. Ако знаех, щях да съм с нея.
— Чуй ме, Пол — продължих аз след малко, — време е да се откажем от преструвките. Лора ми каза, че е от Отдел за борба с наркотиците и работи под прикритие. Те знаят за този опиат. Знаят и за Молинас. След изчезването на Джили на два пъти се опитаха да убият Лора. Кой е поръчал това, Пол? Ти ли? Тарчър? Онзи отявлен престъпник Дел Кабризо? Кажи ни как е замесен Тарчър. Разкажи ни за Джон Молинас.
— Не съм длъжен да говоря с вас и искам да се махате и двамата.
Пол стана и излезе от всекидневната.
Тръгнах след него. Когато чу стъпките ми, той се затича по стълбите, като прескачаше по три стъпала наведнъж. Не успях да го догоня — заключи се в лабораторията. „Господи — помислих си аз, — цялата тази история е налудничава.“ Вратата бе метална и стабилна. Нямаше никаква надежда да я разбия. Наредих му да ме пусне, умолявах го да ми каже какво става, преди да дойдат с разрешение за обиск, но той остана зад затворената врата.
След десет минути усетих Савидж да ме докосва по рамото.
— Хайде да вървим — предложи той. — Трябва да се прегрупираме. Време е Лора да се обади на шефа си в ОБН и те да продължат със случая. Не е зле да поискаме разрешение за обиск. Ще осигури възможност за подробен разпит и на него, и на Тарчър. Господи, уморен съм. Късният полет си казва думата.
— Защо с Шерлок не си починете малко, когато се върнем в къщурката?
19.
Хванати за ръце, с Лора наблюдавахме как слънцето се потапя в океана. Вечерта беше мека, духаше лек ветрец. Вървяхме по скалите, но спирахме на всеки две-три крачки, за да се целунем или да поговорим.
— Прав си — отбеляза тя, обгърнала врата ми с ръце.
— Този път за кое по-точно?
Целунах я, докато остана без дъх. Най-сетне успя да се отдръпне.
— Днес разговаряхме с почти всички. Ти предизвика Тарчър. Притисна Пол и той се затвори в лабораторията. Не знам какво още да предприемем. Ако нямаш по-добра идея, време е да се обадя на шефа си и да извикаме хората от ОБН.
Савидж бе съгласен с нея. Аз — също. Поразяваше ме как така, след като се бях запознал с Лора преди по-малко от седмица, знаех, че е честна и — бях готов да се обзаложа — предана. За по-малко от седмица бях абсолютно наясно относно желанието си да не се разделям с нея.